България е на 51-во място в света по златни резерви

България се нарежда на 51-во място в света от 195 държави по златни резерви, посочват от компанията за търговия с благородни метали и валути Tavex.

Златните резерви на централните банки на България и Румъния възлизат на съответно 40,9 тона и 103,6 тона. От всички държави в бившия комунистически блок в Източна Европа Румъния е на второ място по златни резерви след Полша, а България се нарежда на четвърто място след Унгария. На глобално ниво северната ни съседка е на 37-о място по този показател.

Когато се сравняват златните резерви на двете балкански държави, трябва да се отчете, че втората е значително по-голяма. Ако се коригира към този фактор, България има по-големи златни резерви на глава от населението – 633 килограма на 100 хил. души в сравнение с 544 килограма на 100 хил. души в Румъния.

По отношение на потребителското търсене на злато в България и Румъния няма налични конкретни данни от Световния съвет по златото (World Gold Council). Двете страни попадат в категорията „други европейски държави“, която изключва големите европейски пазари като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и Австрия. В тази категория, в която попадат България и Румъния, съвкупното потребителско търсене на инвестиционно злато е едва 24,2 тона през 2023 г., което е значителен спад от 41,9 тона през 2022 г.

Според данните на компанията за 2023 г. българският клиент купува средно инвестиционно злато за 2314 евро, а през 2022 г. - за 2788 евро. В Румъния размерът на средната сделка е по-нисък, като за 2023 г. е 1882 евро, а за 2023 г. е 2372 евро. Така може да се заключи, че потребителските пазари за инвестиционно злато в България и Румъния са все още много малки и сравнително слабо развити.

Глобалното търсене

На този фон цената на златото претърпява осезаем ръст през последните месеци. Само за пет месеца ръстът възлиза на близо 350 долара. През февруари цената му беше 2020 долара за тройунция и стигна 2300 долара за тройунция в средата на юни.

„Причините за това значително увеличение през последните месеци можем да търсим в глобалната динамика на търсенето на инвестиционно злато, както на институционално ниво от централни банки с цел трупане на резерви, така и на потребителско ниво от частни лица с цел спестяване“, казва Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex.

По данни на Световния съвет по златото за първото тримесечие на тази година глобалното търсене на злато, включително извънборсови покупки (OTC), е на ниво 1238 тона. Това бележи 3% ръст на годишна база и е най-силното първо тримесечие за глобалното търсене на жълтия метал от 2016 г. насам. Данните показват още, че водещият фактор са потребителските покупки на инвестиционно злато под формата на кюлчета и монети, които се увеличават с 3% на годишна база през първото тримесечие на 2024 г. Същевременно покупките на централните банки растат с 1%.

Централната банка на Китай е сред ключовите купувачи, увеличавайки своите резерви с 27,06 тона през първото тримесечие до общо 2262,4 тона. Това се случва след забележителното ниво на покупки през предходната година. През 2023 г. златните резерви на Китай се увеличават с 11,2%, докато през предходната 2022 г. растежът е бил 3,2%. 2023 година бележи най-големия ръст в златните резерви на Китай от поне 1977 година насам - най-ранната година, за която има данни. Данните за първото тримесечие на 2024 г. показват, че възходящият тренд в златните резерви на Поднебесната империя продължава.

Турция е на първо място по покупки през първото тримесечие на 2024 г. с увеличение на резервите с 30,12 тона до общо 570,3 тона. Това е трето поредно увеличение в златните резерви на южната ни съседка на тримесечна база. През 2023 г., след значителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Анкара започва да купува и възстановява златните си резерви до почти същото ниво като в началото на миналата година.

Индия е на трето място по увеличение на златните резерви през първото тримесечие – с 18,5 тона до общо 822,1 тона. Това е най-значителното повишение в златните резерви на страната в рамките на едно тримесечие от третото тримесечие на 2021 г.

Основните причини за ръста в златните резерви на тези държави са промените в геополитическата обстановка и санкциите срещу Русия. Турция, Китай и Индия продължават да поддържат близки икономически отношения с Москва и златото може да се използва като алтернативно разплащателно средство в контекста на рестрикциите.

Какво се случва с Полша?

Интересно е да се обърне внимание и на Полша, чиято централна банка се нареди на второ място по покупки на злато през 2023 г. след Китай и пред Индия. Към края на миналата година нейните златни резерви са със 130 тона повече отколкото към края на 2022 г., което представлява ръст от 56,9%. Златните резерви на Полша към края на 2023 г. са 359 тона и делът им от всички резерви на централната банка се равнява на 12%.

Гуверньорът на Полската централна банка обяви, че има намерение да увеличи този дял до 20% до 2025 г. В първото тримесечие на тази година обаче темпът на покупки от страна на финансовата институция се е забавил до едва 1,19 тона, което я нарежда на 10-о място. Очаква се темпът на покупки от страна на Варшава да се ускори в близко бъдеще.