Златото се завърна, и то може би за дълго

Лесно е да се подиграваме на вманиачените по златото, но техният момент може би най-накрая настъпи. Благородният метал наскоро поскъпна на фона на по-високата от очакваното инфлация в САЩ и общото безпокойство за всичко - от геополитиката, през президентските избори в Америка през ноември, до това накъде ще поемат оттук насетне паричната политика и пазарите.

Всички тези неща са предвидими причини за скока на златото. Но има по-дълбоки, дългосрочни послания в това покачване, на които инвеститорите трябва да обърнат сериозно внимание, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Да започнем с инфлацията. Каквото и да се случи през следващите няколко тримесечия, вероятно ни очаква период на „по-висока за по-дълго“ инфлация. Ако изключим възможността за някакво чудо при производителността, задвижено от технологиите, трудно е да се мисли за макротенденция в момента, която да не е инфлационна.

Световната икономика е нагорещена – от фискалните стимули в САЩ, през съкращаването на веригите за доставки, докато страните намаляват външните си рискове, до всички капиталови инвестиции, необходими за прехода към чиста енергия и реиндустриализацията в богатите държави. Дори застаряващите бейби бумъри в САЩ (следвоенното поколение – бел. прев.) вероятно ще бъдат инфлационна сила, тъй като имат здравето, времето и количеството пари за харчене.

В исторически план златото е защита срещу инфлациятя. Но то е и нещо, към което инвеститорите се обръщат, когато се притесняват за стабилността на статуквото. То може да крета с десетилетия само за да избухне, когато светът навлезе в повратна точка, както е сега.

Не е тайна, че Вашингтонският консенсус - който очакваше развиващите се икономики да се придържат към правилата на свободния пазар, написани от Запада - и следвоенният Pax Americana (периодът на относителен мир при доминацията на САЩ – бел. прев.) приключиха. Търговското напрежение между Запада и Китай нараства. Междувременно използването на долара като оръжие след избухването на войната в Украйна ускори действията в много страни, най-вече в Китай, за продажба на американски ДЦК и купуване на злато като защита срещу финансовата мощ на Америка. Лесно е да си представим, че последната ескалация на напрежението в Близкия изток допълнително ще оскъпи златото.

Това люшване на махалото кара много анализатори да прогнозират огромен скок при златото. Филип Гийселс и Коен де Лoс, съответно главен стратег и главен икономист на BNP Paribas Fortis - автори на „Новата световна икономика в пет тренда“ - прогнозират, че златото ще се покачи от сегашната си цена от около 2374 долара за тройунция до 4000 долара в “не толкова далечното бъдеще”. Както казва Гийселс, „това не е само въпрос на лихви, хората хеджират един нов свят”.

Интересен е скорошен туит от икономиста Брад Сетсър, който отбелязва, че вложенията на Китай в американски финансови активи като дял от неговия брутен вътрешен продукт са се върнали на нивото от времето, когато страната се присъедини към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г. Не цялото намаление се насочва към златото, разбира се (голяма част отиде в затруднените китайски банки). Но това говори за променящия се свят.

Както се отбелязва в неотдавнашен доклад на Currency Research Associates, „Купуването на злато и продажбата на американски ДЦК от Китай напомня за начина, по който европейските централни банки започнаха да обменят долари за злато в края на 60-те години, когато системата Бретън Уудс (в основата на следвоенната световна финансова архитектура) започна да се разпада (а с нея и фиксингът на долара към златото, т. нар. златен стандарт – бел. прев.)“

Всъщност това беше началото на последния дълъг, устойчив подем при златото между 1968 и 1982 г., когато то се повиши както спрямо щатския индекс Dow Jones, така и спрямо долара. Има и други паралели с настоящето. През 1971 г., когато президентът Ричард Никсън извади САЩ от златния стандарт, той също така наложи 10-процентно мито върху вноса. Това беше един вид неофициална девалвация на долара, за да се защитят произведените в САЩ стоки от колебанията на обменните курсове.

Доналд Тръмп, разбира се, предложи 10-процентно вносно мито, ако бъде избран за втори президентски мандат. Той също така негодува от това, че силният долар наказва американските производители на международните пазари. Но неотдавнашната визита в Пекин на министъра на финансите Джанет Йелън, с акцент срещу китайския дъмпинг, подчертава факта, че администрацията на Байдън е еднакво разтревожена за американските индустрии и работници. Не би било изненадващо да видим известно обезценяване на долара, независимо кой ще спечели Белия дом. Това също би било добре за златото, което обикновено поскъпва, когато доларът отслабва (тъй като се търгува в американската валута – бел. прев.).

Последната причина за биче настроение спрямо златото е ситуацията с дълга и дефицита на САЩ, която бързо става неустойчива. Най-новите прогнози на Бюджетната служба на Конгреса за дълга на САЩ сочат дял от 99 процента от БВП до края на тази година и 172 процента до 2054 г. Ако това се случи, резултатът ще бъде монетизация, инфлация, финансова репресия и период на изключителен хаос в паричната политика и на пазарите. Лошо за света, добре за златото.

Има ли надежда за различен изход в САЩ? Човек може да си представи как инфлацията изяжда част от дълга. Но по-високите за по-дълго лихви биха създали още по-неустойчива фискална позиция, като се има предвид, че цените на активите и следователно данъчните постъпления вероятно ще спаднат.

Бичи настроеният за златото Люк Громен, който издава инвестиционен бюлетин, твърди, че тъй като единственото нещо, което може да бъде съкратено от бюджета на САЩ, са лихвените плащания (орязването на социалните помощи и разходите за отбрана не е политически жизнеспособно), Федералният резерв в крайна сметка ще бъде принуден да намали лихвите, така че САЩ да могат да избегнат пагубната дългова спирала.

Експанзионистичната монетарна политика несъмнено би била добра за златото. В този странен момент на промяна на икономическата и политическата парадигма изглежда, че повечето неща са в полза на благородния метал, завършва Форухар.