Помага ли на инвеститорите следенето на паричните потоци?

Една линия на мислене в света на инвестициите е, че е по-добре да се следват парите - тоест потоците от инвеститорски долари към и извън класовете активи – а не мненията на анализаторите от Уолстрийт, пише за Wall Street Journal професорът по финанси Дерик Хорстмейър.

С помощник-изследователи (Джонатан Пино и Артин Татевосян) решихме да проверим дали тази теория издържа във времето, като изследвахме как входящите и изходящите потоци (или нетните покупки и продажби) от взаимни фондове и борсово търгувани фондове (ETF) са свързани с възвръщаемостта на различни активи класове. Като цяло открихме, че ако имате достъп до данни за входящ/изходящи потоци в реално време, тогава тази информация може да доведе до по-добра възвръщаемост, но ако реагирате на потоците от миналия месец, тя предоставя малко информация за бъдещата възвръщаемост.

За да проучим този въпрос, изтеглихме всички данни за взаимни фондове и ETF, деноминирани в щатски долари, за 50 години назад. След това проверихме съвкупните входящи и изходящи потоци в долари към тези взаимни фондове и ETF на месечна база. За по-нататъшно разбиване на резултатите ние разделихме нашата извадка от взаимен фонд/ETF по клас активи: фиксиран доход, паричен пазар, големи капитализации, растеж, стойност и малки капитализации.

С тези данни след това зададохме два прости въпроса: Ако има пари, които влизат в определен клас активи, каква възвращаемост мога да очаквам да получа? И ако се случва обратното и се теглят пари, каква възвръщаемост мога да очаквам от класа активи?

Не е изненадващо, че ако гледате непосредствената възвръщаемост след данните за входящите и изходящите потоци в реално време, то много помага да следвате парите. Например, ако има приток към акции с голяма капитализация, тогава средната годишна възвръщаемост за този месец е 13,64%. Но ако има отлив от акции с голяма капитализация, тогава средната годишна възвръщаемост е 2,06%. Това е значителен спред от 11,58 процентни пункта.

Макар че разликите при акциите с голяма капитализация са големи, тези при фиксирания доход (главно облигации – бел. прев.), малките капитализации и растежа са още по-големи. Например, за акции с малка капитализация, ако има приток в класа активи през даден месец, средната годишна възвръщаемост през този месец е 22,96%. Но ако има изтичане от фондове с малка капитализация, средната годишна възвръщаемост през този месец е отрицателна - 12,03%. Това води до разлика във възвръщаемостта от 34,99 процентни пункта между месеците с входящи и тези с изходящи потоци.

Но човек може да няма достъп до данни за входящи/изходящи потоци в реално време, освен ако не е институционален трейдър или работи за брокерска къща.

Така че след това проучихме дали данните за входящия/изходящия поток от предишния месец имат някаква предсказваща сила за възвръщаемостта през следващия. Резултатите не бяха толкова убедителни, колкото тези, които идват от проследяването на потоци в реално време. Всъщност данните за входящия или изходящия поток от предходния месец се оказа, че не помогна на инвеститора да предвиди възвръщаемостта за следващия.

Например, за акции с голяма капитализация, ако сте наблюдавали приток през даден месец, средната годишна възвръщаемост за следващия е била 10,60%. Но ако сте наблюдавали отлив, средната годишна възвръщаемост за следващия месец е била 12,25%. С други думи, данните за входящия или изходящия поток от миналия месец не помагат на инвеститорите да вземат информирано решение дали да заложат на класа активи или да го изоставят през следващия месец.

Като цяло, потоците имат значение за възвръщаемостта само ако можете да ги следите в реално време. Ако следвате парите въз основа на месечни данни, това не води до допълнителна възвръщаемост. Както се казва, тези, които имат достъп до информацията, имат реално предимство, завършва Хорстмейър.