ЕЦБ намали лихвите за четвърти път тази година

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано намали лихвените си проценти с по четвърт пункт на последното си за годината заседание. Така лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 3%, 3,15% и 3,40%, считано от 18 декември 2024 г.

Преди това ЕЦБ намали лихвените проценти на три от последните си четири заседания. Въпреки това дебатите се насочиха към това дали тя облекчава политиката си достатъчно бързо, за да подкрепи икономика, която е застрашена от рецесия и е изправена пред политическа нестабилност у дома и перспективата за нова търговска война със САЩ.

В четвъртък базираният във Франкфурт паричен орган публикува и актуализираните си икономически прогнози. Според ЕЦБ през 2024 г. общата инфлация в еврозоната ще бъде средно 2,4%, през 2025 г. - 2,1%, през 2026 г. - 1,9%, а през 2027 г. - 2,1%. За инфлацията, изключваща волатилните цени на храните и енергоносителите, централните банкери предвиждат средна стойност от 2,9% през 2024 г., 2,3% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. и 2027 г.

„Повечето измерители на основната инфлация предполагат, че тя трайно ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%. Вътрешната инфлация се забавя, но остава на притеснително равнище, най-вече защото заплатите и цените в някои сектори все още се приспособяват към миналия инфлационен скок със значително закъснение“, се посочва в изявление на ЕЦБ.

Представителите на финансовата институция очакват по-бавно икономическо възстановяване в сравнение с прогнозите от септември. Въпреки че през третото тримесечие на тази година икономическият растеж на еврозоната се ускори, през текущото тримесечие той се е забавил.

Според прогнозите на Европейската централна банка икономиката на региона ще нарасне с 0,7% през 2024 г., с 1,1% през 2025 г., с 1,4% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г. Тези оценки се основават главно на повишаването на реалните доходи, което би трябвало да позволи на домакинствата да потребяват повече, както и на увеличаването на инвестициите от страна на фирмите. С течение на времето постепенно отслабващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало да подкрепят засилването на вътрешното търсене, посочват в изявлението си финансистите.

„Управителният съвет е твърдо решен да гарантира устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочната цел от 2%. При определянето на паричната политика той ще следва подход, който зависи от данните и се прилага за всяко заседание поотделно. По-конкретно, решенията относно лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, посочват още от ЕЦБ.

„Предвид влошаването на картината на растежа фундаменталните фактори напълно оправдават намалението през декември. Основният инфлационен натиск отслабна, а рисковете от по-нататъшни негативни ефекти върху растежа се увеличиха след резултатите от изборите в САЩ“, заяви пред Ройтерс Анна-Лиза Пиаца от MFS Investment Management.

Протекционизмът на Вашингтон и политическата нестабилност във Франция и Германия са сериозни причини за притеснения. Членовете на Управителния съвет на практика не знаят какви политики ще бъдат одобрени от новата администрация на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, как ще реагира Европа или какво ще бъде икономическото въздействие.

Политическите сътресения във Франция и предстоящите предсрочни парламентарни избори в Германия засилват несигурността и могат да принудят ЕЦБ да се намеси, засилвайки аргументите, че тя трябва да си остави пространство за предприемане на смели действия при необходимост.

Инвеститорите очакват Европейската централна банка да намалява лихвите на всяко заседание до юни, както и още веднъж през втората половина на 2025 г. Това ще сведе нивото на депозитната лихва до поне 1,75% в края на годината.