Спорът в ЕЦБ дали намаленията на лихвите стимулират икономиката тепърва започва

Представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) са съгласни, че са необходими по-ниски лихви, за да се стимулира буксуващата икономика на еврозоната. Доколко обаче това може да помогне в действителност, е предмет на горещи спорове, пише Bloomberg.

Някои централни банкери настояват за бързо намаляване на лихвите, за да се насърчат потребителите да харчат, а предприятията - да инвестират. Други са по-предпазливи, като смятат, че предизвикателствата, сред които високите енергийни разходи и недостигът на квалифицирани служители, са извън рамките на паричната политика.

Отборът, който надделее, ще помогне да се определи крайната точка на кампанията на ЕЦБ за облекчаване на паричната политика, която в четвъртък трябва да доведе до четвърто намаление на депозитната лихва с четвърт пункт. Тъй като инфлацията в региона до голяма степен е победена, инвеститорите залагат, че догодина „гълъбите“ във финансовата институция ще насочат разходите по заемите към равнища, които вероятно ще стимулират икономическата активност.

„Мненията в Управителния съвет се различават по въпроса доколко настоящата икономическа слабост е циклична и доколко структурна“, коментира Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg. “Този дебат ще бъде от решаващо значение за вземането на решение дали да се слезе под неутралния лихвен процент, или не. Но намаляването на лихвите няма да бъде панацея за икономиката“, добавя той.

Макар че растежът в 20-членния блок неочаквано се ускори през третото тримесечие, последните данни сигнализират смекчаване. Предизвикателствата също се засилват - от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и обещаваните от него търговските мита, до войните в Украйна и Близкия изток.

Икономиката на еврозоната се разшири с 0,4% през третото тримесечие. Изображение: Bloomberg

На вътрешния пазар Германия - най-големият производител в региона, вече е изправена пред втора поредна година на свиване на икономиката, а през февруари ѝ предстоят предсрочни парламентарни избори. Междувременно Франция, която е втората по големина икономика в еврозоната, страда от свои политически и бюджетни сътресения.

На този фон намаляването на лихвите има очевидни предимства: то би трябвало да стимулира частното потребление, което едва сега започва да показва признаци на живот.

По-евтините кредити биха могли също така да подтикнат фирмите да инвестират, особено в строителния сектор, където намаляващите маржове на печалба ограничават възможностите за разходи.

Гуверньорът на Италианската централна банка Фабио Панета е сред най-гласовитите поддръжници на бързото разхлабване на паричната политика.

„В настоящата фаза трябва да се съсредоточим повече върху вялостта на реалната икономика“, каза той миналия месец, като предупреди, че потиснатото вътрешно търсене може да доведе до изоставане на инфлацията от целевото равнище от 2%.

Но „ястреби“ като Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, предупреждават, че намаляването на лихвените проценти няма да бъде ефективно, ако проблемите, с които се бори, са и структурни. Такива слабости са безброй и включват също така ниска производителност, намаляваща конкурентоспособност, неблагоприятни демографски показатели и липса на финансова интеграция.

„Ако фирмите не инвестират по причини, различни от паричната политика, понижаването на лихвите под неутралните може да не доведе до повишаване на инвестициите“, заяви Шнабел пред Bloomberg през ноември. „Необходими са структурни политики, за да се постигне желаният резултат“, категорична е тя.

Гуверньорът на Финландската централна банка Оли Рен смята, че разграничението между структурни и циклични политики „никога не е кристално ясно“.

„Въпреки че дългосрочните предизвикателства пред растежа и конкурентоспособността на Европа не могат да бъдат решени чрез инструментите на паричната политика, ние знаем, че инвестициите се определят от много фактори, не на последно място от съвкупното търсене, което очевидно се влияе от финансовите условия“, заяви наскоро той.

Икономисти, анкетирани от Bloomberg, смятат, че разходите по заемите ще се установят на 2% - ниво, което не се счита нито за ограничаващо, нито за стимулиращо растежа. Пазарите предвиждат по-агресивна кампания по облекчаване на паричната политика, която да приключи с около четвърт пункт под това ниво.

Очаква се ЕЦБ да намали лихвите по-бързо от първоначално предвиденото. Изображение: Bloomberg

Дали лихвеният процент по депозитите, който сега е 3,25%, ще бъде свален под неутралното ниво, е може би най-спорният въпрос. Подобно на Панета гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало заяви през ноември, че „не би го изключил в бъдеще, ако растежът остане потиснат, а инфлацията е застрашена да се забави под целевата стойност“.

Но председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви, че понастоящем не вижда „значителен риск“ от сваляне на инфлацията под 2%, който да оправдае експанзионистична политика в близко бъдеще.

Това е битката, която ще се води през следващите месеци, макар че повечето икономисти са по-близо до тези централни банкери, които се притесняват от смесицата от циклични и структурни предизвикателства и ограниченията на паричната политика.

„Намаляването на лихвите няма да реши магически всички структурни проблеми“, посочва Катрин Нейс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income. „Те трябва да вървят ръка за ръка със структурни реформи, с допълващи ги фискални политики. Така че наистина е необходим единен, последователен пакет от политики“, добавя тя.