Пет въпроса преди следващото заседание на ЕЦБ за лихвите

Очаква се в четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) отново да намали лихвените проценти, тъй като инфлацията в региона се забавя, а икономическият растеж се сблъсква със сериозни затруднения. След заседанието през октомври победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ повиши търговските рискове за Европа, Франция и Германия се борят с политически сътресения, а еврото поевтинява.

„Няма смисъл да сме „ястреби“ в момента“, заявява ръководителят на отдела за макроикономически изследвания на Pictet Wealth Management Фредерик Дюкрозе пред Ройтерс.

Ето и пет ключови въпроса, които вълнуват инвеститорите в този момент.

С четвърт или половин процентен пункт ще бъде намалението на лихвите?

Трейдърите смятат, че е по-вероятно базираната във Франкфурт финансова институция да понижи разходите по заемите с 25 базисни пункта. Това би било четвъртото понижение за тази година, което налага идеята за последователно намаляване на лихвите.

Рязкото забавяне на бизнес активността в еврозоната през ноември породи разговори за по-голяма промяна през декември. Гуверньорът на Френската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало от своя страна заяви, че паричният орган трябва да остави отворени възможностите си за по-мащабно намаление.

И все пак изглежда, че повечето финансисти се застъпват по-умерени движения, тъй като инфлацията в региона се ускори през миналия месец, а търговската политика на САЩ при втория мандат на Тръмо все още е неясна. Междувременно други икономически данни бяха по-скоро положителни: последните данни за банковото кредитиране на ЕЦБ показаха рекордно търсене на жилищни заеми.

„Очакваме 25 базисни пункта, вместо 50 базисни пункта, тъй като „ястребите“ се притесняват от новото ускорение на инфлацията през ноември“, коментира Карстен Бржески, глобален ръководител на макроотдела на ING Research.

Какво означават митата на Доналд Тръмп за политиката на ЕЦБ?

Все още не се знае. Митата се разглеждат като негативни за икономическия растеж, но въздействието им върху инфлацията е по-несигурно. Засега фокусът е върху удара върху растежа.

Тръмп се закани за 10% мито върху вноса от всички страни, но подробностите, както и реакцията на търговските партньори на САЩ, тепърва предстоят. Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че търговската война като цяло ще бъде „нетен негатив за всички“, а не само за страните, към които са насочени налозите.

Goldman Sachs очаква по-ограничени мита за Стария континент, предвиждайки удар от 0,5% върху производството на еврозоната.

„Негативното въздействие върху брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната вероятно ще бъде малко по-значимо от въздействието върху инфлацията“, заяви главният икономист за Европа на UBS Райнхард Клузе, като добави, че е възможно да има повече облекчения на паричната политика, ако търговското напрежение ескалира.

Може ли ЕЦБ да ускори намаляването на лихвите?

Да, особено ако по-рязкото забавяне на растежа се отрази на инфлацията.

Инвеститорите очакват намаляване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка със 150 базисни пункта до края на 2025 г., в сравнение със 120 базисни пункта месец по-рано. Този мащаб на облекчаване би довел до понижаване на основния лихвен процент под диапазона от 2% до 2,5%, който икономистите считат за неутрален, т.е. нито стимулиращ, нито ограничаващ икономиката.

„Еврозоната ще се нуждае от нещо по-подкрепящо от неутралния лихвен процент“, смята Бруно Кавалие, главен икономист в ODDO BHF.

Какво се случва с инфлацията?

Инфлацията в еврозоната се ускори през ноември, което вероятно ще доведе до допълнителна предпазливост по отношение на намаляването на лихвените проценти. Изглежда обаче, че инфлацията все пак се движи към целевата стойност от 2%, като има някои признаци, че натискът върху заплатите намалява.

Експертите на Societe Generale посочват, че последните прогнози за растежа и общата инфлация, които ще бъдат публикувани в четвъртък, вероятно ще бъдат ревизирани надолу за следващата година.

Новите прогнози биха могли да покажат, че инфлацията ще бъде на целевото равнище през първата половина на годината, а не в края на 2025 г., както прогнозира паричният орган във Франкфурт през септември.

Може ли ЕЦБ да се намеси в подкрепа на френските облигации?

Не, засега.

Франция не отговаря на изискванията за подкрепа по инструмента, който позволява на ЕЦБ да изкупува облигации на членове на еврозоната, които се сблъскват с разпродажби.

Цената на френските заеми се понижи поради спекулациите за намаляване на лихвените проценти, а другите пазари са стабилни.

Въпреки това Лагард може да бъде притисната по отношение на Франция, която е изправена пред втората си голяма политическа криза в рамките на шест месеца, докато премията, която инвеститорите изискват за притежаването на френски облигации в сравнение с германските, достигна най-високата си стойност от 2012 г. насам.

„Няма абсолютно никакъв повод ЕЦБ да се намеси във Франция в момента, дори само защото няма разпространение на проблема сред другите“, уверен е Фредерик Дюкрозе.