Сътресенията в Париж и Берлин хвърлят сянка върху политиката на ЕЦБ

Ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) е свикнало да се справя в тревожни за света времена, но този път се сблъсква с главоболия далеч по-близо до дома – лидерска криза в сърцето на самата еврозона, пише Bloomberg.

През тази седмица се очаква във Франкфурт ЕЦБ да обяви да се обявят лихвените проценти за първи път, след като правителствата и в Париж, и в Берлин се сринаха заради преговорите за бюджета за 2025 г., като продължаващите сътресения до голяма степен засенчват представата за двете най-големи икономики във валутния регион.

Въпреки че политическият вакуум в Европа няма да осуети вероятното намаляване на лихвените проценти в четвъртък, то поставя под съмнение значението на тримесечните прогнози, изготвяни в момента, и засилва несигурността пред властите в очакване на администрация на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп и заплахите му да наложи търговски мита.

Сред най-неотложните въпроси пред ЕЦБ са как ще се развие фискалната политика в двете държави и как перспективата за сътресения и промени в правителствата ще се отрази върху потребителите и бизнеса. Отговорите заплашват да тласнат централната банка „в противоположни посоки“, смята Фабио Балбони, икономист в HSBC в Лондон.

Рисковете пред икономиката

Според него политическата несигурност може да повлияе върху потреблението и инвестициите така, че да засегне негативно икономическия растеж. От друга страна, ЕЦБ се стреми към известно затягане на фискалната политика през следващата година, за да подпомогне охлаждането на инфлацията, и основната част от това затягане трябва да се случи във Франция. Настоящата ситуация обаче поставя под въпрос доколко такава корекция действително ще се осъществи, казва още Балбони.

Френският президент Еманюел Макрон обеща бързо да назначи нов премиер, след като предложението на Мишел Барние за намаляване на дефицита с около 60 млрд. евро пропадна. Негов приоритет ще бъде да получи одобрение за нов бюджет от същия парламент, който току-що отхвърли един вариант.

В Германия новите избори са насрочени за февруари след разпадането на трипартийната коалиция на Олаф Шулц, в която често имаше разминавания относно икономическата политика. Дори ако християндемократът Фридрих Мерц спечели този вот, вероятно ще последват продължителни преговори за формирането на нов управляващ съюз.

В момента ЕЦБ измества фокуса си от овладяване на инфлацията към стимулиране на твърде незадоволителния растеж, затова се очаква тази седмица да намали лихвения процент с четвърти пункт.

Ще бъдат разписани и нови прогнози, които вероятно се основават на данни само до средата на ноември – типичната крайна дата за последния цикъл от прогнози за годината.

Управителният съвет вече намали лихвения процент през октомври, когато изглеждаше, че икономиката на еврозоната може да загуби инерция. Тогава председателят на ЕЦБ Кристин Лагард изброи редица събития извън еврозоната, когато описваше най-големите заплахи за активността, включително войните в Украйна и Близкия изток.

Дни по-късно изборната победа на Тръмп в САЩ и обещанието му да повиши митата превърнаха новата търговска война в основен проблем. Сега обаче основните източници на несигурност изведнъж изглежда се зараждат у дома.

„За ЕЦБ е важно, че имаме повече несигурност по отношение на перспективите пред еврозоната – още един елемент, който натежава върху растежа“, заяви Шарлот дьо Монпелие, икономист в ING.

Това има значение и в по-дългосрочен план, тъй като трудната политическа ситуация може да спъне всички усилия за реформи, насочени към преодоляване на предизвикателствата, посочени в доклада на бившия ръководител на ЕЦБ Марио Драги за икономическото състояние на региона, каза тя.

Друго затруднение са ефектите върху финансовите пазари. Скокът в доходността на френските облигации предизвика спекулации, че ЕЦБ ще трябва да използва своя кризисен инструмент, но президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел уточни, че т.нар. трансмисионен инструмент за парична политика не е предназначен за ограничаване на движенията в резултат на политически проблеми.

Предизвикателствата пред централните банкери

Засега най-добрият вариант пред ЕЦБ за преодоляването на сътресенията може да бъде това да постави по-голям акцент върху вероятните резултати, вместо да разчита на вероятен базов сценарий – стратегия, усъвършенствана по време на пандемията и преди нахлуването на Русия в Украйна, смята Феликс Хюфнер, икономист в UBS във Франкфурт.

„Централните банкери ще трябва да мислят за сценарии“, казва той. Заради множеството движещи се елементи, ЕЦБ трябва да изчака да получи повече информация – като се започне с декемврийските бизнес проучвания на S&P Global и френската Insee – за да прецени въздействието на политическите сътресения върху компаниите и домакинствата, посочва той.

В Германия бизнес очакванията останаха занижени през миналия месец, след като правителството се разпадна. Според  Bloomberg политическите проблеми в страната ще действат като допълнителна спирачка пред икономиката, която вече е в застой.

Продължителната икономическа слабост се превърна в основна тема на дебата в предизборната кампания. Обсъжданите решения включват разхлабване на конституционно утвърдения лимит на заемите в страната, въпреки че ефектът от този ход няма да се материализира бързо, смята Робин Винклер, главен икономист в „Дойче банк“ за Германия.

„Политическата несигурност вероятно ще се проточи до пролетта, което ще се отрази върху инвестициите поне през първата половина на годината“, каза той. Според него перспективите за 2026 г. и след това зависят значително от резултата на изборите и преговорите за коалиция през новата година.

Трудно е да се предвиди как всичко това ще се отрази на курса на лихвените проценти на ЕЦБ. Понастоящем икономистите предвиждат намаления с четвърт пункт на всяко заседание до юни, докато инвеститорите продължават да спекулират за по-голямо намаление в някакъв момент през следващите месеци. Балбони от HSBC също смята, че този сценарий остава вариант в светлината на последните събития.

„Ако търсенето продължи да е разочароващо, след като скорошният спад на потребителското доверие кара потребителите да харчат по-малко, а несигурността на политиката принуждава фирмите да отлагат инвестиционните си решения, ускоряването на темпа на намаляване на лихвените проценти през следващата година може да се окаже на дневен ред“, каза той.