Проучване: ЕЦБ ще намали лихвите по-бързо в опит да съживи буксуващата икономика

Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще намали лихвените проценти по-бързо от предвиденото, за да стимулира икономиката на еврозоната, която е изправена пред слаб растеж и инфлация, показва проучване на Bloomberg.

Анкетираните икономисти предвиждат намаление с четвърт пункт през следващата седмица и на всяка среща до юни, с което лихвеният процент по депозитите ще доближи 2%. По-рано те смятаха, че това ниво ще бъде достигнато едва след една година.

Промяната отразява появяващите се пукнатини в икономиката на 20-те държави от еврозоната, където секторът на услугите последва отдавна изпитващите затруднения производители в свиването, а несигурността измъчва както бизнеса, така и потребителите.

Очаква се ЕЦБ да намали лихвите по-бързо от първоначално предвиденото. Изображение: Bloomberg

Всъщност рисковете се увеличават. Политическите сътресения оставиха Германия и Франция без стабилни правителства, което разтревожи инвеститорите. Отвъд границите на Европа бушуват войни в Украйна и Близкия изток, а Доналд Тръмп заплашва с търговски мита при втория си президентски мандат.

Общото мрачно усещане подхрани спекулациите за това дали ЕЦБ може да избере намаляване с половин пункт, вместо да продължи с досегашните 25 проценти пункта, на заседанието си в четвъртък във Франкфурт.

Но докато гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало и португалският му колега Марио Сентену сигнализираха, че са отворени за подобен ход, повечето централни банкери подкрепят постепенния подход, който според всеобщото мнение означава стъпки от по четвърт пункт.

Икономистите са съгласни с това. Единствено екипът на JPMorgan прогнозира намаление с половин пункт през декември, а Юси Хилянен от SEB е единственият участник в проучването, който очаква подобна стъпка през март.

Еврозоната ще отбележи по-слаб растеж и инфлация през 2025 г. Изображение: Bloomberg

„Доводите за облекчаване са ясни“, заявява Бил Дивини от ABN Amro. „Но на този етап е трудно да се види спешността за намаляване с 50 базисни пункта“, добавя той.

По-вероятна е промяна в реториката, с която понастоящем ЕЦБ се ангажира да поддържа лихвените проценти „достатъчно рестриктивни, докато е необходимо“. Около 53% от анкетираните смятат, че централните банкери ще коригират тази формулировка, макар че само една трета очакват по-ясни насоки за това накъде ще се насочат лихвите.

„Очаквам нова формулировка, според която политиката вероятно постепенно ще се придвижи към неутрална“, посочва Арне Петимезас, анализатор в AFS Group.

Подобна декларация би се нуждаела от широко съгласие сред централните банкери за това колко далеч могат да спаднат лихвите, преди политиката да се превърне от рестриктивна в стимулираща. Макар че мненията в рамките на Управителния съвет се различават, главният икономист Филип Лейн определя това равнище на около 1,5% до 2,5%.

Респондентите посочват по-тесен диапазон. Девет от всеки десет поставят т.нар. неутрален лихвен процент между 2% и 2,5%, а почти две трети прогнозират, че до края на следващата година лихвите ще бъдат стимулиращи. Само 11% очакват политиката да остане рестриктивна.

Още сега „все още рестриктивната парична политика на ЕЦБ се превърна в рисков фактор“, изтъква Карстен Бржески от ING, като посочва структурните проблеми, риска от търговска война, водена от САЩ, и политическите раздори във Франция.

Последните доведоха до повишаване на доходността по облигациите в икономика № 2 на еврозоната, като спредът между 10-годишните облигации и сравнимия германски дълг се доближи до нивата, наблюдавани за последен път по време на дълговата криза в Европа през 2012 г.

Мнозинството от анкетираните очакват Европейската централна банка да намали прогнозата си за икономическия растеж през 2025 г. и да понижи прогнозата си за инфлацията през тази и следващата година. Почти две трети смятат, че подминаването на ценовата цел от 2% в средносрочен план е по-голям риск, отколкото нейното превишаване. Това е увеличение спрямо 55% преди два месеца.

Политиката на САЩ и глобалното напрежение са най-големите рискове за икономиката на еврозоната. Изображение: Bloomberg

На този фон политиката на САЩ и глобалното напрежение се разглеждат като най-големите икономически заплахи за региона.

„Най-голямото предизвикателство пред ЕЦБ ще бъде да се справи с краткосрочните, средносрочните и дългосрочните ефекти от икономическата политика на Тръмп“, заявява Марко Вагнер от Commerzbank. „Такива анализи могат да се правят само при огромна несигурност, тъй като предстоящите политики на САЩ все още далеч не са конкретни.“

Все пак изглежда, че има консенсус, че митата на Тръмп ще отслабят растежа, но няма да повлияят много на инфлацията - което поставя ЕЦБ в трудна ситуация.

„Централните банкери ще трябва да гарантират, че има адекватна парична подкрепа за икономиката на еврозоната, за да се противодейства на рисковете от рецесия и да се смекчат всички опасности от повторно забавяне на инфлацията в по-дългосрочен план“, посочва Денис Шен от Scope Ratings. „Но ЕЦБ ще трябва да поддържа и адекватно строга политика в краткосрочен план, за да се справи с евентуално завръщане на инфлацията“, добавя той.