Заседанието на ЕЦБ ще бъде във фокуса на инвеститорите тази седмица

През тази седмица ще се състои последното за годината заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), на което лихвените проценти в еврозоната вероятно ще бъдат намалени за четвърти път тази година. Междувременно се очаква ключовият доклад за инфлацията в САЩ, който ще подскаже каква може да бъде паричната политика на Федералния резерв през следващите седмици, пише investing.com.

Ето какво ще движи пазарите през тази седмица.

Заседанието на ЕЦБ

В четвъртък Европейската централна банка ще проведе последното за годината заседание по паричната си политика, като повечето икономисти очакват още едно намаление на лихвените проценти с 25 процентни пункта. Това би било четвъртото такова понижение за тази година.

Инфлацията в еврозоната се ускори през ноември, но все още изглежда, че се движи към целта на ЕЦБ от 2%.

Базираната във Франкфурт финансова институция ще публикува и актуализирани прогнози за растежа и инфлацията през следващата година, които вероятно ще бъдат понижени.

След последното заседание на централната банка през октомври икономическите рискове за Европа се повишиха заради победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, както и поради политическите сътресения във Франция и Германия. На този фон бизнес активността в региона рязко се забави, а еврото поевтиня.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че търговската война заради потенциалните мита от Вашингтон ще бъде „нетен негатив за всички“, а не само за страните, към които са насочени американските налози.

Инфлацията в САЩ

В сряда правителството на САЩ ще публикува данни за потребителските цени през ноември, които ще дадат на представителите на Федералния резерв последен поглед върху ценовия натиск преди последното им заседание за годината, което ще се проведе следващата седмица.

От септември насам Фед намали разходите по заемите със 75 процентни пункта и понастоящем трейдърите очакват още едно понижение с 25 процентни пункта на заседанието на 17-18 декември.

Залозите, че централната банка на САЩ отново ще намали лихвите, бяха подкрепени от по-силния от очакваното доклад за заетостта в петък, но всеки признак, че напредъкът в постигането на инфлация от 2% е спрял, вероятно ще накара пазарните участници да преразгледат очакванията си.

Опасенията за потенциално съживяване на инфлацията отново излязоха на преден план и заради плановете на новоизбрания президент Доналд Тръмп да повиши митата върху вноса. Очаква се митата да имат инфлационен ефект.

Тест на фондовия пазар

В петък бенчмарковете на Wall Street S&P 500 и Nasdaq Composite се повишиха до рекордно високи стойности, тъй като очакванията за по-нататъшно намаляване на лихвите от страна на Фед в период на силен икономически растеж продължиха да подкрепят настроенията на инвеститорите.

Този сценарий в исторически план води до значими ръстове. Докладът за инфлацията в сряда ще провери докъде може да се разпростре подемът на американските индекси и акции до края на годината.

Биткойнът

Биткойнът, най-голямата цифрова валута в света, за първи път надхвърли границата от 100 000 долара в четвъртък, след като Тръмп обяви ветерана Пол Аткинс за свой избор за ръководител на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.

Тръмп също така обяви, че планира да назначи бившия главен оперативен директор на PayPal Дейвид Сакс за директор на нова агенция по въпросите на изкуствения интелект (AI) и криптовалутите. Бъдещият президент съобщи чрез публикация в своята социална мрежа Truth Social, че Сакс ще стане "цар в Белия дом на AI и криптовалутите".

Това породи съмнения това кой точно ще взема решенията в бъдеще. Макар че и двамата призоваха регулаторите да възприемат по-мек подход към света на криптовалутите, никой от тях не е заел позиция по въпроса дали токените трябва да се считат за ценни книжа, стоки или комунални услуги - ключов въпрос, който ще оформи регулаторната рамка на индустрията.

Цената на петрола

Цената на петрола се понижи с повече от 1% в петък, затвърждавайки седмичния си спад на фона на очакванията за излишък в предлагането през следващата година. Брентът поевтиня с над 2,5% за седмицата, а WTI - с 1,2%.

В четвъртък Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници (ОПЕК+) отложиха началото на увеличението на добива на петрол с три месеца до април и удължиха с една година пълното прекратяване на съкращенията на производството до края на 2026 г.

Картелът, отговорен за около половината от световния добив на „черно злато“, планираше да започне да прекратява съкращенията от октомври 2024 г., но забавянето на световното търсене и нарастващото производство в други страни го принудиха да отложи плана няколко пъти.

През последните седмици цените на петрола се колебаят, като ефектите от напрежението в Близкия изток бяха частично компенсирани от опасенията за световния икономически растеж и бавното възстановяване на Китай.