Турската централна банка неочаквано понижи основната лихва

Турската централна банка въведе шокиращо намаление на лихвените проценти въпреки инфлацията, която достигна 24-годишен връх, и лирата, която се търгува близо до рекордно дъно, съобщава Bloomberg. След новината стойността на лирата се срина.

Комисията по парична политика, водена от гуверньора Шахап Кавджъоглу, понижи основния лихвен процент до 13% в четвъртък, след като го поддържа на ниво от 14% през последните седем месеца. Всички 21 икономисти в анкета на Bloomberg не очакваха промяна. Турската валута поевтиня с около 1% спрямо долара след новината, но след това се възстанови.

„Важно е, че финансовите условия продължават да подкрепят запазването на инерцията на ръста в индустриалното производство и положителната тенденция в заетостта в период на нарастваща несигурност за световния растеж, както и ескалиращ геополитически риск“, заяви Комисията.

Внезапното възстановяване на паричните стимули по-малко от година преди изборите отразява намерението на турските власти да следват обещанието на президента Реджеп Тайип Ердоган от юни, че понижаването на лихвите ще продължи. Решението бе взето три седмици, след като централната банка коригира прогнозата си за тазгодишната инфлация нагоре с почти 18 пр.п.

Кавджъоглу обвинява за ускоряването на инфлацията световния подем при цените на суровините, отчасти предизвикан от руската инвазия в Украйна. Сега централната банка очаква инфлацията да достигне връх от около 85% тази есен, преди да приключи годината на ниво от около 60%, което е 12 пъти над целта.

Ердоган иска да стимулира растежа, фокусирайки се върху износа и заетостта като част от това, което той нарича „нов икономически модел“. Рисковете обаче са много, тъй като кризата с разходите за живот в Турция създава заплаха за популярността му сред избирателите.

Вместо по-високи лихвени проценти централната банка въведе макропруденциални мерки, които помогнаха да се забави темпа на растеж на кредитите през юли. Освен това се разчита на задкулисни интервенции и въвеждането на поддържани от държавата сметки, които предпазват спестителите от слабостта на лирата.

Подходът позволи на инфлацията да се изстреля до годишен темп от 80% и остави лирата уязвима на разпродаване. Турската валута е сред топ 5 на най-лошо представящите се тази година спрямо долара, губейки около една четвърт от стойността си.