Емил Хърсев: Банковите такси с основание се повишават

"Финансовият бизнес е основан на идеята да се покрият разходите от приходите, които се получават и да се получи печалба. Следователно, когато нарастват разходите на сектора, той трябва да увеличи цените на своите услуги, за да може да си покрива разходите. Идеята, че има картел е напълно абсурдна, защото става въпрос за много жестока конкуренция на този пазар и участници в тази конкуренция, които представляват основно международни финансови групи, които се конкурират в цяла Европа", коментира пред Bulgaria ON AIR финансистът доц. Емил Хърсев.

По думите му банките в Европа през последните пет години са били в "дълбока загуба" заради отрицателните лихвени проценти. "Нямаше как в тази ситуация – пандемия, отрицателни лихвени проценти, изтегляне на клиентите, ерозиране на депозитната база, те да си покрият разходите, посочи финансистът. – Освен това нараснаха и нормативните изисквания. Ние превърнахме банките и в полицаи – погледнете изискванията, които се наложиха за проверка на абсолютна всяка операция, която надхвърля нормата за разширено проучване на клиента, доказване на основания, произход на средства".

Доц. Хърсев припомни, че таксите за издаване на карти съществуват отдавна. "Дълго време, докато работехме с едни сравнително високи лихвени диференциали, разликата между 2-3% между лихвата по депозита и кредита, банките предпочитаха да субсидират услугите, които предоставят на клиентите по сметки скрито, разчитайки, че по този начин привличат депозити и клиенти. Наемът за банкомата е сериозен и той пари струва. Идеята на банките през последните години е всяка една операция, която се извършва и всяко нещо, което губи време, да се заплаща“, обясни тенденцията той.

Според финансиста изискванията за всякакъв вид буфери, а не само за провизии, са генератор на разходи и добави, че цените за финансово обслужване са съобразени с „европейския нормотворец“.

Доц. Хърсев смята, че финтех технологиите не предлага решения за масовия търговец. „Те вероятно са прекрасно решение за някой, който получава пенсия, или фиксиран доход, но под минималната работна заплата“, смята финансистът.

Емил Хърсев припомни, че около 3 милиона българи имат банкови сметки. Що се отнася до базовите сметки, в които ще постъпват пари от заплати, пенсии или стипендии, той е на мнение, че все още не са ясни условията за банковия продукт. „Но това, което ще се случи, е, че банките ще определят базов пакет, който е безплатен. Той включва това да получите 1000 лв. и да ги разходите за стандартните три плащания – наем, ток, вода. В услугите, които са извън пакета, финансовите институции ще слагат двойни и тройни такси“, очаква той.

Финансистът прогнозира, че ръстът на лихвите до края на годината ще спре. "Този процес започва да тежи изключително силно върху фиска на всички държави, които формират политиката на Европейската централна банка. Тези държави, които са свръхзадлъжнели, трябва да поемат все по-големи разходи за лихвите, а в един момент ще потърсят такава политика от ЕЦБ, която да спре ръста на лихвите, анализира ситуацията доц. Хърсев. – Не повече от половин процент ще се покачат и ще се вземат мерки за спирането. Всички знаем как се прави това – нови програми, кредитно облекчение“.

За тази година той смята, че икономическият ръст на страната ни ще е около 2%. „Ще видим не повече от половин процент ръст на лихвите по кредитите“, посочи той и очаква с толкова да е увеличението и по депозитите, което ще става по-бавно. „Инфлационният процес ще се насити и ще спре“, заяви доц. Хърсев.

Ще има ли ограничения за откриване на базови сметки и ще станат ли свръхплатени някои банкови услуги?  

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.