Печалбата на банките в България расте с 68% до 2 млрд. лв. в края на юли

Печалбата на банковата система в България към края на юли е 2 млрд. лв., нараствайки с 819 млн. лв. (68%) повече на годишна база, показва статистиката за представянето на банковия сектор, която Българската народна банка (БНБ) публикува всеки месец.

Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на миналия месец възлизат на 227 млн. лв., със 17 млн. лв. (7,1%) по-малко от отчетените към 31 юли 2022 г. Това намаление съответства на тенденцията на спад на заделените провизии и намалелите разходи за обезценка на финансови активи през миналата година и през май, въпреки че банките започват да обръщат все повече внимание на финансовото състояние на клиентите си, което се влияе от инфлацията и очакваното повишение на лихвените проценти по заемите.

В централната банка изчисляват, че в края на юли общата сума на активите на банковата система е 160,7 млрд. лв. и за месец намалява с 376 млн. лв. (0,2%).

През юли позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане се увеличава с 1,2 млрд. лв. (4,8%) до 26,8 млрд. лв. (главно поради нарастването на парични салда в централни банки), а нейният дял в балансовите активи се повишава от 15,9% до 16,7% в края на юли.

През миналия месец намалява балансовата стойност на кредитите и авансите – с 1,1 млрд. лв. (1%) до 103,6 млрд. лв., както и на дълговите ценни книжа – с 566 млн. лв. (2,3%) до 23,6 млрд. лв. В края на юли делът на кредитите и авансите в балансовите активи е 64,4%, а на дъговите ценни книжа – 14,7% (при съответно 65% и 15% в края на юни).

По данни на БНБ отношението на ликвидно покритие към 31 юли възлиза на 253,7% (при 225,6% към 30 юни).

Ликвидният буфер е в размер на 44,8 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 17,6 млрд. лв., докато в края на юни бяха съответно 46,9 млрд. лв. и 20,8 млрд. лв.

Общите брутни кредити и аванси в края на юли са 107 млрд. лв. и на месечна база намаляват с 1 млрд. лв. (1%).

Вземанията от кредитни институции спадат с 1,8 млрд. лв. (10,8%) до 14,5 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл нараства със 727 млн. лв. (0,8%) до 92,4 млрд. лв.

Увеличават се кредитите за други финансови предприятия (с 95 млн. лв., 1,2%), за нефинансови предприятия (със 160 млн. лв., 0,3%) и за домакинства (с 540 млн. лв., 1,5%). Намаляват кредитите за сектор държавно управление – с 69 млн. лв. (6,7%).

Общите депозити в банковата система в края на юли са 137,6 млрд. лв., при месечен спад с 854 млн. лв. (0,6%). Намаляват спестяванията на кредитни институции – с 1,9 млрд. лв. (18,9%), както и на сектор държавно управление – с 327 млн. лв. (7,8%).

В централната банка отчитат, че се увеличават депозитите на други финансови предприятия (със 187 млн. лв., 4,4%), на фирми (с 567 млн. лв., 1,3%) и на домакинства (с 605 млн. лв., 0,8%).

Балансовият собствен капитал на банковата система в края на юли е 18,7 млрд. лв. и на месечна база нараства с 348 млн. лв. (1,9%). Основен принос за растежа има повишената печалба през месеца.

В БНБ изчисляват, че в края на юни регулаторният капитал на банковата система е 17,2 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 80,5 млрд. лв. Съотношението на общата капиталова адекватност на банковата система към 30 юни е 21,42%, на капитала от първи ред – 20,23%, а на базовия собствен капитал от първи ред – 19,76%.

Отношението на ливъридж (при напълно въведено определение за капитала от първи ред), отчетено към 30 юни 2023 г., е 9,69% при регулаторно изискване за минимум 3%.