Швейцарската централна банка свива средствата за лихви по резервите

Швейцарската централна банка (SNB) свива размера на средствата, които кредиторите могат да получат, като вложат парите си в централната банка - ход, който ще ѝ спести около 600 млн. франка (660 млн. долара) годишно от разходи за лихви, пише Bloomberg.

Това решение беше взето след поредица от увеличения на лихвените проценти, която повиши основната лихва на регулатора до 1,75% от първоначалните минус 0,75%. С този основен лихвен процент, определящ лихвите по т.нар. депозити на виждане, SNB трябваше да изплаща все по-високи суми.

Намаляването на лихвените плащания може да помогне на SNB да се размине с политическите критики, че дава твърде много пари на банките, особено в година, в която нацията беше изненадана от колапса на Credit Suisse. Последната беше придобита от конкурентната UBS Group AG в сделка, обезпечена с държавна гаранция и средства от централната банка.

Освен това SNB претърпя рекордна загуба през 2022 г., което я принуди да пропусне годишното си изплащане към федералното правителство и кантоните за втори път в историята си. Тази пауза вероятно ще се повтори и през 2023 г., смятат икономисти от UBS.

От декември SNB ще спре да плаща на банките за парите, които те са длъжни да държат в институцията като минимален резерв, съобщиха от регулатора в понеделник. Той също така ще промени начина на изчисление, за да намали размера на средствата, които са необходими за получаването на лихвени плащания. Промените ще намалят разходите на централната банка за лихви, но няма да повлияят на паричната ѝ политика, се казва в съобщението.

Тези мерки ще спестят на SNB около 621 млн. франка годишно, смята Карстен Юниус, главен икономист на Bank J Safra Sarasin в Цюрих.

„Спестяването на разходите за лихви не е основна цел, но централните банки трябва да следят своята рентабилност, за да запазят независимостта си“, каза той, като подчерта, че Европейската централна банка е предприела подобен ход по-рано тази година. „Впечатляващо е, че Швейцарската централна банка е искрена и си го признава.“

Промените, които ще бъдат в сила от 1 декември включват спиране на възнаграждението по депозити на виждане до размера на минималните резерви и намаляване на праговия коефициент, прилаган при многостепенното олихвяване на депозити на виждане, от 28% на 25%.

Тъй като за Швейцарската централна банка е традиция да обявява промени, които не са част от тримесечните ѝ оценки на политиката, ходът от понеделник беше изненада. Централната банка ще отчете деветмесечните си резултати във вторник, а следващата официална среща на централните банкери за определяне на лихвите е насрочена за 14 декември. Икономистите прогнозират, че те ще направят пауза за втора поредна среща.

Докато централната банка на Швейцария само пропуска изплащания, други централни банки изискват капиталови инжекции от своите правителства. Шведската Riksbank обяви по-рано този месец, че ще се нуждае от повече от 7 млрд. долара, за да покрие загубите си, тъй като вижда, че активите, натрупани от периода с ниска инфлация, започват да губят стойността си.