Петър Чобанов: На икономиката ни догодина е необходим фискален консерватизъм

В икономиката ни през 2024 г. изглежда ще липсва една от присъщите защити, която би се породила от декларирането и изпълнението на ясен и последователен фискален консерватизъм. За това предупреди доц. Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на конференцията „Банките и бизнесът“.

Той посочи, че погледнато през призмата на бъдещото приемане на България в еврозоната, най-ефективната политика в макроикономически план е точно синергичното взаимодействие между монетарна и фискална политика, която се подценява и минава на заден план, като в същото време се дава приоритет на фискалната доминация.

„Позицията на БНБ относно фиска винаги е била в посока на умерен консерватизъм, съчетан с прецизното залагане и планиране на бюджетни буфери“, коментира подуправителят и напомни, че това е защита от икономически рискове.

Затова доц. Чобанов настоява да има координация между фискалната и монетарната политика, за да се постигнат „средносрочните и дългосрочни цели за устойчив и балансиран растеж, а и на умерена инфлация“. Той подчерта, че в изпълнението на тази задача може да се разчита на банковата и финансовата общност. „Банковата система е добре капитализирана и ликвидна, което през призмата на посочените рискове пред икономическото развитие се явява както коректив, така и буфер за балансирания растеж на финансовата система и икономиката като цяло“, отбеляза подуправителят на БНБ.

Доц. Чобанов се надява тенденцията за увеличаване на разполагаемия доход да повлияе позитивно на възможностите за обслужване на кредитите, което на свой ред ще допринесе за стабилността и възможностите пред банковата система.

Според него периодите на висока, „необуздана“ инфлация вече отминават. „В резултат на тази динамика се очаква покачването на основните лихвени проценти от страна на Европейската централна банка да се преустанови през 2024 г. Това ще доведе до спиране на нарастването на лихвения спред при търговските банки и до увеличаване на натиска за ефективност на тяхната дейност“, прогнозира централният банкер.

По думите му, основният въпрос, на който следва да се отговори, е кои ще са възможните генератори за растеж през 2024 г. в национален контекст, свързани с финансовия сектор и неговата устойчивост.

„На първо място, следва да се отбележи ролята на инвестициите в инфраструктура, която в рамките на настоящия дискурс през 2024 г. ще представлява дигиталната инфраструктура. От една страна, тя следва да осигури едно израстване от постигане на базова информационна сигурност до поощряването на цялостна финансова грамотност за клиентите, чрез която да може да се противостои по-ефективно на киберзаплахите“, очаква Петър Чобанов.

Подуправителят на БНБ прогнозира, че догодина финансовият сектор ще стане още по-зависим от цифровите и дигиталните технологии при осъществяването на основната си дейност. Той съобщи, че през 2024 г. във връзка с цифровизацията ще се внедри Digital Operational Resilience Act (DORA) и регламентът ще гарантира, че финансовият сектор в България ще запази и надгради устойчивостта си в случай на сериозни предизвикателства.

Регламентът DORA е приет на европейско ниво и ще стане задължителен за прилагане, считано от 17 януари 2025 г. Доц. Чобанов посочи, че в обхвата на DORA ще попадат всички компании, предоставящи финансови услуги – банки, доставчици на платежни услуги, издатели на електронни пари, инвестиционни посредници, доставчици на услуги за криптоактиви, както и критични доставчици на ИКТ услуги, действащи като аутсорсинг дружества за регулираните участници на финансовите пазари. Дружествата трябва да гарантират, че са в състояние да устоят, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с Информационни и комуникационни технологии (ИКТ).