БНБ: Ръстът на икономиката тази година ще е наполовина на 2022 г.

През 2023 г. растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) в България ще възлезе на 1,9%, забавяйки се наполовина от темпа от 3,9% през 2022 г. За растежа ще допринесат едновременно вътрешното търсене и нетният износ, а изменението на запасите се предвижда да има силен отрицателен принос. Това са очакванията на анализаторите от Българската народна банка, представени в най-новото тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“.

В сравнение с макроикономическата прогноза от юни текущите очаквания са за по-висок растеж на реалния БВП през тази година и за по-нисък растеж през 2024 и 2025 г. За настоящата година растежът на реалния БВП е повишен с 0,9 процентни пункта (1% в прогнозата през юни), което отразява най-вече възходящата ревизия по отношение на положителния принос на нетния износ и на частното потребление.

Прогнозата на централните банкери е изготвена към 10 ноември и се основава на допускания за развитието на глобалната икономическа активност към 30 август и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 октомври.

Допълнителен фактор за очаквания по-висок растеж на частното потребление е прогнозираното по-слабо пренасяне на увеличенията на лихвените проценти в еврозоната върху лихвите в България, което е причина в текущата прогноза кредитната активност в страната да е по-силна в сравнение с предишната прогноза.

Прогнозата на анализаторите на банковия регулатор е растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7% през 2024 г. и до 3,6% през 2025 г. най-вече поради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката, както и поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, най-вече по проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Източник: БНБ

Перспективи пред икономически растеж

Ревизията в посока по-нисък растеж на реалния БВП през 2024 г. е с 0,5 процентни пункта и се дължи главно на прогнозираното по-слабо нарастване на частното потребление и на по-високия отрицателен принос на нетния износ. Основните фактори за по-ниския растеж на частното потребление догодина са свързани с влиянието от по-високите крайни потребителски разходи през тази година и с лека възходяща корекция на покупателната способност на домакинствата в текущата спрямо юнската прогноза.

Очакванията са износът догодина да нараства с по-нисък темп спрямо този от предходната прогноза, но растежът на вноса на стоки и услуги е ревизиран в посока нагоре. Тези изменения са частично компенсирани от прогнозиран по-висок растеж на инвестициите в основен капитал, който се определя главно от формирането на базов ефект, от промяна в допусканията по усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, както и от очакваното по-слабо влошаване на условията за финансиране на частния сектор спрямо прогнозата от юни 2023 г.

За 2025 г. растежът на икономическата активност е понижен с 0,4 процентни пункта спрямо прогнозата от юни 2023 г. под влияние най-вече на заложения по-нисък растеж на инвестициите в основен капитал от страна на частния сектор.

Леко нарастване на потребителските цени

Прогнозата за инфлацията в края на тази година е ревизирана с 0,4 пр.п. нагоре до 6,1% заради очакваното поскъпване на храните и енергийните продукти, както и на ревизия в допусканията за международните цени на петрола, природния газ и електроенергията. Същевременно очакванията са инфлацията при базисните компоненти в края на 2023 г. да е по-ниска заради по-бързо от очакваното понижаване на потребителските цени в тази група по последни данни. Средно за 2023 г. прогнозите са общата инфлация да възлезе на 8,8%.

В краткосрочен план от централната банка очакват проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да оказва влияние за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България.

Годишната инфлация в края на 2024 г. е ревизирана в посока по-нисък растеж на потребителските цени до 3,1%, макар че средногодишната инфлация за следващата година е ревизирана нагоре до 4,3% (при предходна прогноза от 3,7%).

Ревизията в прогнозата на инфлацията за края на 2024 г. се дължи най-вече на енергийните продукти вследствие на нови допускания за международната цена на петрола, както и на очакваната по-ниска базисна инфлация вследствие на по-слабо нарастване на цените на потребителските стоки. В края на 2025 г. прогнозираната обща инфлация се очаква да е с 0,1 процентни пункта нагоре спрямо предишната оценка и да бъде колкото през 2024 г. - 3,1%, което се дължи на корекции при цените на услугите и храните.

Подобряването на вътрешното търсене през настоящата година ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишения размер на пенсиите и другите социални трансфери, както и от ниската склонност на домакинствата към спестяване. Положителният принос на нетния износ отразява прогнозирания по-силен спад на вноса спрямо износа на стоки и услуги, като динамиката на вноса е силно повлияна от понижението на натрупаните запаси в икономиката през второто тримесечие на годината.

Фактори, които ограничават износа на стоки през 2023 г., са влошаването на глобалната икономическа активност и проявлението на специфични за страната фактори.

Рискове пред икономическото развитие

В БНБ оценяват рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП като балансирани за тази година, докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рискове за по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий заради задълбочаващите се глобални геополитически конфликти и все още нереализиралите се в пълна степен ефекти от затягането на паричните условия в Европа и в САЩ.

Съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и за усвояване на европейски средства, различни от тези по Плана, както и от засилване на пренасянето на ефектите от повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ върху българската икономика.

По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват рискове предимно за по-голямо нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период. Тези рискове произтичат от по-високи от предвиденото международни цени на енергийни и неенергийни суровини вследствие на нарастващото геополитическо напрежение в световен мащаб.

Възможността за по-съществено пренасяне от страна на фирмите на по-големите разходи за труд върху крайните потребителски цени в среда на исторически висок недостиг на работна сила е предпоставка за по-висока от прогнозираната базисна инфлация. Други рискове са свързани с потенциално по-големи спрямо заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени.

Други рискове за цените на енергийните продукти през прогнозния период произтичат от промени в предлагането и себестойността на произведените в страната петролни продукти в резултат на отпадането на дерогацията за преработка на суров петрол от Русия. По-висока инфлация при базисните компоненти и храните би могла да се реализира при евентуално по-голямо и често индексиране на заплатите и социалните плащания в условия на недостиг на работна сила, което би създало предпоставка за по-високи от заложените в базисния сценарий темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление.

Тези изменения биха могли да доведат до по-слабо и бавно пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се цени на суровините върху крайните потребителски цени. Друг проинфлационен риск в средносрочен период съществува в групата на административно определяните цени при по-големи от заложените увеличения на регулираните цени на ВиК услугите, природния газ, електроенергията и топлоенергията за битови потребители, предупреждават от банковия регулатор.

Прилагането на модел за изследване показва, че има 60% вероятност годишната инфлация при потребителските цени в края на тази година да бъде в интервала от 4,4% до 7,9%.