И ЕЦБ не поднесе изненади - запази лихвените проценти без промяна

Очаквано Европейската централна банка (ЕЦБ) остави лихвените си проценти непроменени на рекордно високите им нива на последното си заседание за годината, сочи решението на регулатора. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение остават съответно 4,50%, 4,75% и 4,00%, каквито бяха и прогнозите на икономистите.

На предишното си заседание през октомври регулаторът също остави лихвите без промяна след безпрецедентното им повишение с общо 450 базисни пункта в рамките на по-малко от две години.

Очакванията на инвеститорите са първото намаление на основните лихви в еврозоната да се състои през пролетта, което би могло да превърне ЕЦБ в първата голяма централна банка, която променя курса си след глобалните съгласувани усилия за забавяне на инфлацията от средата на 2022 г. насам.

Управителният съвет на банката възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемията (PEPP), през първата половина на 2024 г. През втората половина на годината той предвижда да намалява портфейла по PEPP със средно 7,5 млрд. евро на месец и да прекрати реинвестициите по PEPP в края на 2024 г., се посочва още в решението на регулатора.

Малко по-късно днес предстои пресконференция на председателя на регулатора Кристин Лагард, която е подложена на натиск да защити или да се откаже от насоките си, че лихвените проценти ще останат без промяна през следващите няколко тримесечия. Нагласите са Лагард да се противопостави на залозите за намаляване на лихвите, след като на ЕЦБ ѝ отне година и половина и 10 поредни повишения, за да насочи инфлацията убедително надолу.

След октомврийското заседание на ЕЦБ инфлацията в еврозоната продължи да се забавя. Хармонизираният индекс на потребителските цени отбеляза спад от 0,5% през ноември, а годишният темп възлезе на 2,4% - най-ниското равнище от юли 2021 г. Основната инфлация, която изключва волатилните цени на енергията и храните, се забави до 3,6%, което е най-ниското равнище от април 2022 г.

Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозират, че инфлацията в еврозоната ще е 2,5% през 2024 г., 2,1% през 2025 г. и 2% през 2026 г. - достигайки целевото равнище на ЕЦБ след прекомерно високото ниво от 5,5% през тази година.

Заедно с днешното си решение за лихвите банката публикува и прогнозите си за инфлацията и икономическия растеж на еврозоната. Според новите прогнози се очаква инфлацията да отслабва плавно през следващата година и през 2025 г. да се доближи до равнището от 2%, към което се стреми Управителният съвет. Като цяло, експертите на регулатора предвиждат общата инфлация да бъде на средно равнище от 5,4% през 2023 г., 2,7% през 2024 г., 2,1% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. В сравнение с експертните прогнози от септември стойностите са ревизирани надолу за 2023 г. и особено за 2024 г.

Предвижда се основната инфлация без цените на енергоносителите и храните да бъде на средно равнище от 5,0% през 2023 г., 2,7% през 2024 г., 2,3% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г.

Прогнозира се също икономическият растеж да остане слаб в краткосрочен план. Впоследствие се очаква икономиката да отбележи подем, обусловен от нарастване на реалните доходи, когато до гражданите достигне ползата от забавянето на инфлацията и повишаването на заплатите. Затова се очаква растежът да се ускори от средно 0,6% през 2023 г. до 0,8% през 2024 г. и 1,5% през 2025 г. и 2026 г.

В сряда Федералният резерв на САЩ сигнализира, че през следващата година се задават понижения на лихвите, като се очакват до три намаления. Това допълнително затруднява евентуалното отдръпване на ЕЦБ.

Малко по-рано днес Английската централна банка също очаквано избра да запази основната лихва без промяна на 15-годишен връх от 5,25% на последната си среща по паричната политика за годината.