Регулаторите на ЕС ще оценяват връзката между банките и небанковите финансови институции

Регулаторите на Европейския съюз (ЕС) ще проверяват по-дълбоко връзките между банките и други финансови фирми. Това коментира председателят на Европейския банков орган, цитиран от FT. Решението е свързано с опасенията за потенциална зараза на по-широкия финансов сектор при възникване на евентуален стрес в някой от секторите на небанковите финансови институции, като хедж фондове, фирми за частен капитал и групи за криптовалута

„Трябва да правим повече и ще правим повече“, коментира председателят на Европейския банков орган Хосе Мануел Кампа и допълва: "Трябва да имаме разбиране за цялата основна верига в небанковите финансови институции"..

Небанковите финансови институции, известни още и като "банки в сянка", държат почти половината от световните финансови активи на обща стойност около 218 трлн. долара. Секторът се разрасна, след като регулационните промени след световната финансова криза от 2008 г. изведе някои дейности извън рамките на традиционния банков сектор.

Разширяват се и области, които не попадат в обсега на регулаторите, като например криптовалутите.

Регулаторите вдигнаха тревога за рисковете в небанковия сектор след масовите разпродажби на акции и други рискови активи през 2020 г. и кризата на пазарите във Великобритания през 2022 г. Небанкови финансови институции са направили огромен залог върху държавните облигации на САЩ, а компаниите за частен капитал са изложени на редица рискове заради растящите лихви.

Според Кампа Европейският банков орган, който провежда стрес тестове на европейските кредитори, ще работи с Европейския съвет за системен риск и Съвета за финансова стабилност, за да развие по-добро разбиране за това как шок в сенчестия банков сектор би се разпространил в по-широката система.

Органът вече е извършвал оценки на експозициите на банките към небанкови институции, вкл. заеми, посочва той.

„Това са само преките връзки“, каза Кампа в интервю за Financial Times. „Проблемът е как се предава в банките“, допълва той.

Косвените връзки включват дали банките биха могли да бъдат засегнати от рязък спад в стойността на активите, популярни сред небанковите финансови институции, ако те бъдат принудени да продават.

Според Кампа разбирането на тези проблеми може да бъде подпомогнато чрез разработването на „значителни минимални области“ на докладване, така че регулаторите да разполагат с прозрачни данни за ключовите експозиции на небанковите институции.

„Първата стъпка в тази ситуация винаги е получаването на информация; това е неясен сектор, където качеството на данните не е хомогенно“, казва той.

Кампа също се противопоставя на лобирането на европейските банки за шестмесечно отлагане на последните глобални банкови капиталови реформи, които ще приведат ЕС в съответствие със САЩ и Обединеното кралство. „Законът казва януари 2025 г., така че, разбира се, те трябва да правят планове за прилагане [на тази дата]“, казва той относно окончателния пакет от Базел, чието прилагане остава обект на ожесточен дебат в САЩ почти две години преди планираното му начало.

Той посочва, че „не можем да продължим да отлагаме това“.

Кампа не е съпричастен и към настояването на банките в ЕС законодателите да облекчат посткризисния таван на бонусите, след като мярката наскоро беше премахната в Обединеното кралство. Той посочва, че регулаторите трябва да се уверят, че бонусите са много добре вградени в управлението на риска.