Как централните банки разиграват политическите карти

Независимостта на централната банка има неустоима привлекателност. Когато паричната политика е изолирана от правителството, политиците, търсещи гласове, не могат да се намесват, за да получат краткосрочно икономическо предимство.

С наближаването на президентските избори в САЩ и други страни, включително Великобритания, тази логика може да бъде подложена на стрес тест, пише Ройтерс в анализ.

Да започнем със САЩ. Там президентът Джо Байдън вероятно ще се изправи през ноември срещу Доналд Тръмп, който, докато беше президент, обяви председателя на Федералния резерв Джером Пауъл за „враг“, защото не намали лихвите.

Атаката на Тръмп не стигна далеч. Заради пандемията от Covid-19 Фед така или иначе снижи лихвите до нула.

Пауъл е добър в политиката: утвърждаването му за втория му мандат начело на американската централна банка стана с гласовете на 80 от 99 сенатори.

Този път обаче Фед е необичайно силно изложен на риск от опетняване. Институцията забави повишаването на лихвите след укротяването на пандемията твърде дълго и това удари икономиката и потребителите с инфлация. През тази година се очаква т.нар. „меко кацане“ на американската икономика, при което както инфлацията, така и лихвените проценти леко се понижават.

Ако обаче цените продължат да се покачват и лихвените проценти останат високи, милиони американци, които в момента имат дълг по кредитни карти в размер на рекордните 1 трлн. долара, ще пострадат.

Проблемът е, че Фед се задейства в области, които – поне в САЩ, са политически „горещи картофи“. Единият е експериментът на Пауъл с „приобщаваща“ парична политика за увеличаване на заетостта за всички американци. Другият е изменението на климата: големите банки в САЩ са подложени на тестове за климатичен стрес, което предизвика съпротива от някои консервативни законодатели.

Големите банки цинично разпалват огъня по последната тема, като твърдят, че новите капиталови регулации, които регулаторните органи се подготвят да въведат, ще повишат отново цените.

Не само в САЩ изборите носят безпокойство за централната банка. Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли също се обърка с инфлацията – темпът на увеличение на цените в Обединеното кралство достигна 11% през октомври 2022 г.

Премиерът Риши Сунак се въздържа от критики към централната банка, но горната камара на парламента препоръча през ноември нейният мандат да бъде „подрязан“.

Що се отнася до председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, тя не отговаря пред нито една страна, въпреки че висшите ешелони на ЕЦБ са пълни с често каращи се представители на националните централни банки.

Предстоят обаче избори в Белгия, Австрия, Португалия, както и общи европейски избори за нов Парламент. Вотовете, заедно с повишения риск от рецесия и трайно високите лихвени проценти, могат да превърнат Лагард в мишена за недоволство.

Някои неща трябва да успокоят централните банкери – или поне централните банки. Обръщането на тенденцията към независимост ще бъде трудно и ще изисква тежко законотворчество.

Който и да заеме Овалния кабинет в Белия дом, ще може да номинира нов управител на Фед през 2026 г. Освен това запазването на автономна централна банка дава на законодателите и от двете партии възможност да има кого другиго да обвиняват, ако нещата се объркат.