Ще оцелее ли демокрацията през 2024 г.?

Пред избирателната кабина едва ли ще има фанфари. Историята вероятно никога няма да разбере името. Рано сутринта на 7 януари обаче гражданин на Бангладеш ще гласува първи на изпълнените с напрежение национални избори в страната си и ще постави началото на най-интензивните и напрегнати 12 месеца за демокрацията, които светът е виждал, откакто идеята е създадена преди повече от 2500 години, пише Financial Times.

Около 2 млрд. души – около половината от пълнолетното население на Земята, ще имат шанса да гласуват през 2024 г., много повече за една година от всякога. Осем от 10-те най-гъсто населени страни са сред над 70-те държави, които провеждат избори – един вид знак на уважение към силата на една идея, демокрацията, и разпространението на политическата свобода.

Тези избори се провеждат на фона на разпространяващ се нелиберализъм по света, отслабване на независимите институции в редица големи демокрации и прокрадващо се разочарование сред младите хора относно самия смисъл на изборите.

„Времето има свой дух и той не е демократичен“, казва Лари Даймънд, професор в Станфордския университет, който преди повече от десетилетие измисля израза „рецесия на демокрацията“.

Поражението на изборите през октомври на полската партия „Право и справедливост“, която години наред подкопаваше върховенството на закона и превърна държавната телевизия в говорител на правителството, беше напомняне, че демокрацията далеч не е на изчерпване. Съдбата на множество лидери виси тази година както в по-старите демокрации като САЩ и Обединеното кралство, така и в по-младите, като Тайван, където изборите този месец имат огромни последици за глобалната сигурност.

Като цяло обаче проучванията показват отстъпление в демократичния дух след пика през десетилетието след края на Съветския съюз и апартейда през 90-те години. Качеството на демокрацията, на което се радва средностатистическият гражданин по света през 2022 г., се връща към нивата от 1986 г., посочва институтът V-Dem, който оценява здравето на демокрациите на пет принципа: електорален, либерален, на участие, съвещателен и егалитарен.

Инициативата за глобалното състояние на демокрацията на шведската асоциация International Institute for Democracy and Electoral Assistance установява, че 2023 г. е шестата поредна година, в която демокрацията намалява в половината от всички страни – най-дългият период на отстъпление, откакто започва следенето през 1975 г.

Кевин Касас-Замора, ръководител на института и бивш вицепрезидент на Коста Рика, посочва четири фактора: „схващането, че демокрациите са бавни и тромави, за да отговорят на социалните изисквания“; чувство за „безнаказаност“ за корупция; „твърде високи нива на социална тревожност, водещи до приемане на авторитарни фигури“; и спадът в моралния авторитет на Запада след нахлуването в Ирак, финансовата криза и избирането на Доналд Тръмп, които отслабиха застъпничеството му за демокрация.

„Всичко това направи хората по-склонни да се откажат от нея“, казва той.

И така, в криза ли е демокрацията? Или тя и нейните институции и дух винаги са се нуждаели от време, за да се развият и да се грижат?

Трудностите ще се проявят тази година в четири различни електорални култури. Първата е тиранична група, която включва Беларус, Русия и Руанда, където управляващите хвърлят в затвора противниците си и провеждат имитация на избори, кулминиращи с победа от 90% или повече. Втората група включва фасадни демокрации като Иран, Тунис и Бангладеш, където лидерите може да позволят на опозицията да се състезава, но не и да спечели.

В третата и четвъртата група обаче е заложено най-много на карта. В третата, обхващаща най-много избиратели тази година, демокрацията е изправена пред по-фина ерозия. Сценарият тук е лидерите да спечелят властта на истински свободни и честни избори, но след това да водят нелиберални политики, както се случи в Унгария при Виктор Орбан. В Индия, Индонезия и Мексико милиони ще гласуват с ентусиазъм тази година, но духът на техните демокрации и някои институции, които я подкрепят, са под натиск.

В четвъртата група са по-старите демокрации, където центристката върхушка е застрашена от по-нататъшни победи на популисти. Антиислямският екстремист Хеерт Вилдерс спечели изборите в Нидерландия през ноември и се очаква крайната десница да се радва на скок в подкрепата в голяма част от ЕС на изборите за Европейски парламент през юни.

Преизбирането на демагога Тръмп на изборите в САЩ през ноември обаче би застрашило най-много демокрацията. Завръщането на Тръмп в Белия дом би поставило на изпитание основите на американската демокрация, казва Даймънд, макар и да вярва, че като цяло те ще оцелеят непокътнати. Той твърди, че това също би насърчило глобалната автокрация.

„Популизмът е във възход“, казва той. „Либерално-демократичният Запад е обективно по-слаб и по-малко уверен в своите демократични ценности. Наистина сме загубили решимостта си“.

„Има огромен вакуум и той се запълва от лоши актьори, които хапят, хапят, хапят същността на демокрацията и по един или друг начин предприемат решителни действия да управляват толкова зле, колкото искат“, добавя той.