Очакванията за намаленията на лихвите от ЕЦБ започват да се разсейват

Силните икономически данни и гласовитите „ястреби“ от Европейската централна банка (ЕЦБ) карат някои анализатори и инвеститори да се колебаят в очакванията си за намаляването на основните лихви през тази година, пише Bloomberg.

Въпреки че повечето икономисти все още предвиждат тримесечни намаления след първоначалния ход през тази седмица, някои смятат, че упоритата инфлация, бързото нарастване на заплатите и изненадващо силното производство в еврозоната ще ограничат разхлабването на паричната политика.

Трейдърите намалиха залозите за облекчаване на лихвите на фона на изявленията на Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет на ЕЦБ и гуверньора на Бундесбанк Йоахим Нагел, които сякаш отхвърлиха възможността за второ понижение на разходите по заемите още през юли. Председателят на Австрийската централна банка Роберт Холцман пък заяви, че две понижения през 2024 г. могат да бъдат достатъчни.

По-предпазливите централни банкери се опасяват, че понижаването на разходите по заемите на няколко последователни заседания може да накара пазарите да приемат този темп за базов. Освен това те може би са по-малко уверени от някои свои колеги, че политиката на ЕЦБ може наистина да се разграничи от тази на Федералния резерв в САЩ, който вероятно ще остане в режим на задържане на високите лихви още известно време.

Последните икономически доклади действително дават основание за предпазливост. Ключовият показател за заплатите в еврозоната, за който централните банкери се надяваха да покаже, че инфлацията най-накрая е преодоляна, не успя да се понижи. Това показва, че отслабването на ценовия натиск, особено в сектора на услугите, може да отнеме повече време. Всъщност инфлацията се ускори до 2,6% през миналия месец от 2,4% през април и надхвърли очакванията на експертите.

Растежът на заплатите в еврозоната се ускори през първото тримесечие. Изображение: Bloomberg

Същевременно икономиката на 20-те държави от валутния съюз се възстанови по-резултатно от прогнозираното след леката рецесия през последните месеци, като пазарът на труда остана устойчив, безработицата наскоро достигна исторически минимум, а бизнес проучванията дори показаха признаци на оживление при изпитващите затруднения производители.

Никой не смята, че централните банкери ще се откажат от намалението през юни, което ще снижи депозитната лихва от рекордните 4%, достигнати преди девет месеца. А цялостното отстъпление на ръста на потребителските цени би трябвало да се възобнови през следващите месеци. Но след като още през април пазарите определиха три намаления за тази година, сега те изключват възможността такова за юли и оценяват шансовете за промяна през септември само на 60%.

Пиет Кристиансен от Danske Bank и Мариано Валдерама, икономист в Intermoney в Мадрид, са сред тези, които не предвиждат второ намаление чак до декември, според скорошно проучване на Bloomberg.

„Имаме съмнения и за септември“, казва Валдерама, позовавайки се на данните за пазара на труда, заплатите и по-бързата икономическа експанзия. Според него „фискалната политика няма да стане много по-малко рестриктивна през тази година“.

Други, като Гебхард Щадлер от Bayerische Landesbank, предвиждат пауза през последния месец на годината след само две намаления.

„Основната инфлация ще се окаже по-упорита, отколкото Европейската централна банка оценяваше досега, като се имат предвид продължаващото силно нарастване на заплатите и здравословните тенденции в маржовете“, изтъква той. „Освен това има голяма несигурност поради изборите в САЩ - също и по отношение на търговската политика и обменния курс евро-долар“.

Фед даде сигнал, че е възможно лихвените проценти в САЩ да останат високи за по-дълго време, за да се гарантира устойчиво връщане на инфлацията към 2%. Така се повдигат въпроси за това колко напред ЕЦБ може да тръгне сама. Председателят на базираната във Франкфурт банка Кристин Лагард и нейните колеги вече подчертаха, че не смятат да намаляват бързо разходите по заемите, макар да и започват с тази стъпка по-рано.

По-рано главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн заяви, че политиката на финансовата институция ще остане рестриктивна през цялата 2024 г., като обеща да се ръководи от идващите данни. И въпреки че настоява за индивидуален подход към всяко заседание на банката, някои негови колеги показват по-силен скептицизъм.

За Шнабел опасенията от преждевременно смекчаване на паричната политика са аргумент срещу второ понижение през юли. Холцман пък изтъква, че само защото е „готов да подкрепи едно намаление“, няма да подкрепи други, ако те не са оправдани.