И влюбените в кеша швейцарци се предадоха: дебитните карти станаха най-популярното платежно средство

Дебитните карти са изпреварили банкнотите и монетите като най-използвания метод за плащания в Швейцария, което е огромна промяна за икономика, отдавна изпъкваща спрямо други страни с манията си по парите в брой, съобщава Bloomberg.

Около 35% от потребителските трансакции в магазините са били с карта миналата година, а физическите пари формират 30%, показва проучване на Швейцарската централна банка (SNB) от вторник. За сравнение, през 2017 г. тези дялове са били съответно 21% и 70%. Други 18% са били направени с мобилни приложения за разплащания, а 14% - с кредитни карти.

„Международните сравнения показват, че най-вече немскоговорящите страни са много привързани към парите в брой за разлика от Нидерландия и Скандинавия“, казва икономистът в Raiffeisen Switzerland Алекзандър Кох. „Пандемията обаче, която постави на фокус хигиенни предизвикателства при боравеното с банкноти и монети, ускори отдалечаването от кеша и тук“.

Много потребители „след това осъзнаха, че наистина е по-удобно да се плаща без кеш“, добавя той.

Физическите пари са емоционален въпрос в Швейцария, където всеки жител средно държи сума, равняваща се на 10 481 долара, в банкноти и монети. Това е втората по големина сума сред всички икономики, за които Банката за международни разплащания събира данни.

През последните години обаче признаците за намаляваща употреба стават все по-ясни. SNB заяви през октомври, че операторите на обществения транспорт планират да ограничат употребата на кеш, а приложенията за плащания, особено популярното на местно ниво Twint, сега се приемат по-широко от бизнесите в сравнение с картите.

„Днес е обичайна практика да се плаща с Twint на битпазари, фермерски пазари и селски панаири“, казва Кох.

Въпреки това швейцарското правителство заяви миналата година, че ще подкрепи популярна инициатива, която иска употребата на парите в брой да се заложи в конституцията. Освен ако водещите на кампанията от крайнодясна група не оттеглят предложението си, през следващите години ще се проведе гласуване по въпроса.

SNB твърди, че остава непредубеден към средствата за плащания, които гражданите ползват. Въпреки това централната банка, правителството и частният сектор свикаха експертна група, за да се определят проблемите при предлагането на физически пари, ако такива възникнат.

В отделно проучване от вторник SNB изчислява, че швейцарската инфраструктура за достъп до пари в брой трупа разходи в диапазона от 640 млн. до 880 млн. франка годишно, което струва между 70 хил. и 90 хил. франка на всяка касова точка.

За сравнение, във Финландия сумата възлиза на 41 хил. франка, а в Полша – 83 хил. франка. Разходите варират значително в зависимост от това колко пари в брой се отпускат чрез банкомати, а не чрез по-скъпите банкови клонове, заяви централната банка.

Президентът Мартин Шлегел напомни на гражданите, че инфраструктурните разходи означават, че наличността на банкноти и монети ще се определя и от това доколко широко се използват те.

„Става дума за предотвратяване на порочен кръг“, каза той миналата година, когато представи плановете си за нова серия банкноти. „Ако населението иска да запази сегашната наличност на пари в брой, то трябва да продължи да използва пари в брой.“