Обещанието на Уорш за стабилни цени скоро ще бъде подложено на изпитание

В дългоочакваната си реч по време на скорошна конференция в Джаксън Хоул председателят на Федералния резерв Кевин Уорш зае категорично ястребова* позиция и увери инвеститорите, че е решен да овладее инфлацията. В същото време той не успя да разсее несигурността относно подхода си към определянето на основния лихвен процент на Фед. Този въпрос ще трябва да бъде изяснен на следващото заседание на централната банка, пише Bloomberg.

Голяма част от казаното от Уорш за основните принципи и дългосрочните неизвестни беше напълно логична. Например, след като преди това беше изразил съмнения относно избора си на основен показател за инфлацията, той потвърди, че целта на Фед остава 2%, измерена чрез ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE). Що се отнася до оценката му за икономиката, той също изглеждаше ясен и директен: при положение че заетостта се задържа стабилна, той изрази скептицизъм, че инфлацията все още се движи надолу, и заяви, че му е „много трудно“ да каже, че настоящите финансови условия са рестриктивни.

Неудобният въпрос е как той съвместява тази позиция с гласа си през юли за запазване на основния лихвен процент без промяна.

Досега Фед обясняваше нежеланието си да повиши краткосрочния лихвен процент от сегашния диапазон от 3,5% до 3,75% с това, че паричната политика е умерено рестриктивна, както и с посочването на неотдавнашни признаци, че базисната инфлация все още се охлажда, макар и бавно. Като се има предвид целият шум при последните икономически данни и продължаващата несигурност около временните ценови шокове, породени от митата на американския президент Доналд Тръмп и повишените енергийни разходи заради войната на САЩ и Израел в Иран, тази позиция беше и остава напълно защитима. Но ако Уорш не е съгласен и с двете твърдения, както изглежда, той би трябвало категорично да е подкрепил повишаване на лихвата.

Еднозначно ястребовите му изказвания накараха инвеститорите да увеличат залозите си за повишение на лихвата на следващото заседание на Фед на 15-16 септември. Разбира се, дотогава нещата могат да се променят. Предстоят две важни обявления на данни на икономическия фронт: докладът за заетостта и този за потребителската инфлация през август. Ако взети заедно те не променят оценката на Уорш за настоящите условия, инвеститорите с основание ще бъдат озадачени, ако той отново не гласува за по-висока лихва.

Още по-лошо, ако той все още смята едновременно, че инфлацията вече не се забавя и че финансовите условия не са рестриктивни, гласуването за запазване на лихвите без промяна би засилило - засега временно потиснатите - опасения, че той се поддава на политически натиск от Белия дом, който категорично би се противопоставил на подобно увеличение.

В крайна сметка Кевин Уорш ще трябва да се справи по-добре с обяснението как съчетава оценката си за настоящите икономически условия с гласа си относно основния лихвен процент. Яснотата не изисква напълно формулирана „реакционна функция“ или „правило“ от типа, който негъвкаво обвързва лихвата с текущите икономически условия. (Резервите на Уорш към подобен подход са основателни.) Но той неизбежно ще трябва да обясни начина си на мислене.

Новият председател на Фед изглежда искрено ангажиран със стабилността на цените и с върховната отговорност на централната банка да я гарантира. Но едно основно противоречие скоро ще стане очевидно: Уорш може да впечатли инвеститорите с решимостта си да се бори с инфлацията или може да осигури на Белия дом паричната политика, която той изисква. Не може да направи и двете.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.