По думите на икономиста Михаил Кръстев основните причини за инфлацията пък са политиките на централните банки както в Европа, така и в САЩ. "Основно се засили политиката на повишено парично предлагане по време на Covid пандемията. България, която няма собствена монетарна политика, се опитва да копира този модел чрез социално плащане и това се вижда в отстъпката за гориво“, коментира той. Според него мерките се рекламират като антиинфлационни, а те са проинфлационни.
Михаил Кръстев смята, че ако българската икономика влезе в много сериозна рецесия, инфлацията най-вероятно ще се ограничи, тъй като ще се ограничи и потреблението.
Той е категоричен, че проблем е събираемостта на приходите, поради което бюджетът не може да се справи с разходите.
"При заложена инфлация от 4,5% в него приходната част е едва на 47%, което означава, че няма достатъчно приходи от бизнеса. Това е много сериозен проблем, тъй като сме заложили огромни социални разходи в този бюджет и накрая ще се окаже, че просто няма пари. Проблемът за бизнеса е много сериозен, тъй като няма предвидимост", изтъкна икономистът що се отнася до компенсациите за тока и газовата криза.
По думите му инфлацията в потребителската кошница, която ползваме, е доста по-висока от данните, които обявява Националният статистически институт, може би двойно над обявената и пресметна, че с 30-40% са се увеличили цените в магазините. Той сподели, че българите са наплашени от хиперинфлация и традиционно залагат на „покупки на нещо сигурно и харчене на парите сега“ и предупреди, че се губи капиталовата възможност на домакинствата да реагират при резки промени.
Юлиан Войнов също смята, че инфлацията в малката потребителска кошница е над 17% и вероятно стига 30%.
Икономистът е категоричен, че моментът не е най-подходящият да се правят сериозни инвестиции и да се вземат кредити в задаващата се рецесия. "Най-вероятно ще видим намаляване на сделките, ако говорим за недвижимите имоти", посочи той.
Според него обаче, значителна част от бизнеса печели от сегашната ситуация. Той е на мнение, че от гледна точка на електричеството той е защитен. „Въпросът е дали държавата трябва да се съсредоточи към всички бизнеси, или да помага само на тези, които изпитват най-сериозни трудности“, риторично попита икономистът. Той напомни съвета на МВФ инфлацията да се остави да се пренесе върху стоките и услугите, а правителствата да се съсредоточат с помощи към най-засегнатите, защото това работи по най-ефективния начин.
Какво е състоянието на икономиката и с колко се обезценяват парите ни? Как ще се реши проблемът с газовата криза? Ще се увеличават ли доходите на хората?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата