ЕК се отказва от разпределяне на корпоративната печалба сред страните членки на ЕС

Европейската комисия (ЕК) се отказва от план да преразпределя печалбата на мултинационални компании сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) в нова рама за данъчно облагане на големи корпорации на ниво ЕС във вторник, показват проектопредложения, получени от POLITICO.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен миналата година обеща „единен пакет от данъчни правила за правене на бизнес в Европа“.

Първоначално ЕК искаше да използва „формула за разпределяне“ или формула, разделяща общата печалба преди данъците, спечелена от мултинационалните компании, между юрисдикциите, в които извършват бизнес, въз основа на това къде се създава стойност.

Тази опция обаче получи сериозен отпор от страни, които се страхуват да не загубят данъчни приходи. Държави със сравнително нисък корпоративен данък, като Ирландия или Литва, биха изпуснали данъците на големите компании, които са се възползвали от осчетоводяването на печалби при тях, а вместо това ще трябва да подават своите данъчни декларации там, където извършват продажбите си или където държат по-голямата част от работната си сила или производствени активи.

Вместо това ЕК сега ще предложи мултинационалните компании с годишни приходи от над 750 млн. евро да обединят данъчните си сметки в това, което Комисията нарича съвкупна данъчна основа. Групи, работещи в сферата на петрол и газ, корабоплаване и авиация, са изключени от предложението.

На практика компаниите ще продължат да плащат данъци на различни държави въз основа на националните данъчни ставки, но ще го правят съгласно рамката на ЕС за това какво се облага.

В рамките на седемгодишна преходна фаза всяка компания ще бъде облагана с данък според дела си в съвкупната данъчна основа, изчислена като техния среден облагаем доход през последните три години.

Надеждата на Комисията е да „проправи пътя към постоянен метод на разпределение, който може да се основава на формула на разпределяне“, пише в предложението.

Целта е да се позволи на мултинационалните компании по-лесно да предявяват иск за трансгранично обезщетение за загуби, както и да се даде по-голяма сигурност на бизнеса, работещ зад граница, относно данъчните му сметки.

„Опитваме се да увеличим максимално ползите за бизнеса, без да разклащаме лодката за финансовите министри“, казва представител на ЕС.

Този подход беше критикуван от евродепутата Пол Танг, нидерландски социалист, който е председател на подкомисията по данъчно облагане на Европейския парламент. „[Европейският комисар по икономиката] Паоло Джентилони трябва да поддържа амбицията на реформата“, каза той, добавяйки, че „това е формулата на разпределяне“.

Всички предложения в областта на данъчното облагане изискват единодушна подкрепа от страните от ЕС и многобройните опити за приемане на общи данъчни правила бяха осуетени от вето.

Оттогава обаче всички 27 държави от ЕС подписаха световна данъчна сделка, включваща минимална ставка на корпоративния данък от 15% и частично преразпределение на печалбите на най-богатите компании в света между юрисдикциите. Ето защо Комисията смята, че този път има шанс да постигне консенсус.

„Нещо се промени“, казва представителят на ЕС.

Компаниите обаче критикуват графика на Комисията, защото в момента корпорациите се подготвят за глобалната ставка на корпоративния данък, която ще започне да се прилага от следващата година.

„Трябва да разберем съвместимостта на тези предложени правила със световните данъчни ангажименти на ЕС“, казва Мариела Каруана, ръководител на данъчната политика на BusinessEurope.

„Защо се бърза да се предложи нова данъчна рамка? Това може да доведе до повече сложности и не обещава по-стабилна и привлекателна среда“, добави тя.

Предложението, известно като BEFIT, трябва да бъде разкрито във вторник заедно с нови правила за „трансферно ценообразуване“, според които мултинационалните компании записват своите печалби и разходи в различни държави, за да минимизират данъчните си сметки. Тези предложения също са получени от POLITICO, както и други, изискващи от страните от ЕС да събират данъци една от друга, така че да позволят на малките предприятия да взаимодействат с местната си администрация само на собствения си език.