Благослав Михайлов: Третирането на гражданските договори като трудови вреди на най-уязвимите

Предложените от правителството данъчни промени, които засягат гражданските договори, са в ущърб на хората в най-уязвима позиция. Това коментира пред БНР Благослав Михайлов, създател на платформата „Стража“.

Промените, внесени в Народното събрание, предвиждат към определението „трудови правоотношения" да се причисляват и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор. В мотивите на правителството се посочва, че целта е да се разшири обхватът на доходите, за които се предоставя информация от работодателите и платците на доходи и да има по-обективна оценка за действителния доход от трудови правоотношения на физическото лице.

Правителството извежда като аргумент и това, че в практиката често се констатират случаи на отклонение от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на „необлагаем доход“ (напр. под формата на командировъчни пари), а в други погрешно доход се третира като необлагаем, защото е „разход“ за платеца. Затова предложението включва всички предварително неопределени допълнителни парични плащания да бъдат изрично включени към облагаемия доход от трудови правоотношения.

„Това според мен е мярка, която обезсмисля гражданския договор. Идеята му е, че който работи на граждански договор, упражнява свободна професия и поема част от разходите за труда, който полага, за своя сметка. Както една фирма може да си приспада разходите за нейната дейност, така и един работник на свободна практика би трябвало да може. Идеята на тези 25% нормативно признати разходи е точно тази – разходи за дейността, които работникът може да приспадне, без да трябва да ги доказва документално“, посочва Благослав Михайлов.

„Някои от хората на граждански договор изкарват дори под минималната заплата. Фактът, че работят на граждански договор, вероятно значи, че изкарват по-малко от другите. Да вземеш от тези хора, значи да вземеш от тези, които са в уязвима позиция“, каза още той.

Като различна възмжоност той дава за пример Великобритания, където съществува необлагаем минимум.

„Това означава, че имаш минимална сума, която можеш да изкараш, и тя не се облага“, каза Михайлов.

Той изтъкна, че в България е обратното и има минимален осигурителен доход. „Може да изкарваш под минималната заплата, но пак си длъжен да плащаш осигуровки върху минималната заплата“, каза още той.

Според него по-добър вариант от предложения към момента, е да се сложи таван на нормативно признатите разходи.

В дългосрочен план трябва цялостна реформа на данъчната система, посочва Благослав Михайлов.