Бюджетният дефицит на Великобритания расте с 27% от април до края на ноември

Държавният дълг на Великобритания е нараснал рязко през първите осем месеца на фискалната година, тъй като разходите за подпомагане на домакинствата с кризата при жизнения стандарт притискат държавните финанси, съобщава Bloomberg.

Бюджетният дефицит на страната между април и ноември нараства до 116,4 млрд. паунда (147 млрд. долара), което представлява увеличение от 27% спрямо същия период на предходната година, информира националната статистическа служба.

Само през ноември дефицитът възлиза на 14,3 млрд. паунда, повече от очакваните от икономисти 13 млрд. паунда.

 Увеличението отразява разходите за компенсиране на британците за ефектите от ускорената инфлация. Социалните разходи са нараснали с 12 на сто на годишна база, след като обезщетенията бяха увеличени с 10% през април, докато разходите за персонал в публичния сектор също нарастват с 12 на сто.

 „През последните месеци отчитаме големи увеличения на плащанията на обезщетения до голяма степен поради повишаването на размера на обезщетенията, свързани с инфлацията, и плащанията за разходите за живот“, изтъкват от статистическата служба.

Тези увеличения бяха частично компенсирани от 15-процентнотно намаление на лихвените плащания по дълга, отразявайки охлаждането на инфлацията. Само миналия месец обаче разходите по дълга достигнаха 7,7 млрд. паунда, най-високата сума за ноември, откакто се води статистика.

Въпреки натиска за увеличаване на разходите Службата за бюджетна отговорност очаква държавните заеми за 2023-2024 г. като цяло да достигнат 124 млрд. паунда, малко под 130,5 млрд. паунда, регистрирани година по-рано. Подобрението отразява факта, че правителството използва десетки милиарди паунда миналата зима, за да субсидира спираловидно растящите разходи за енергия.

„Трябваше да похарчим милиарди (паундове) за защита на хората по време на пандемията и енергийния шок, предизвикан от нахлуването на Путин в Украйна, но не можем да оставим нашите деца и внуци да поемат сметката. Ето защо министър-председателят превърна намаляването на дълга в основен приоритет“, изтъква Лора Трот, главен секретар на Министерството на финансите.

Правителството събра 26,3 млрд. паунда повече от данъци през първите осем месеца на фискалната година, което представлява увеличение от 4,5% на годишна база, тъй като упорито нажежената инфлация повиши приходите от ДДС с 8 на сто, както и тези при данъка върху доходите (+9,6%). Постъпленията от корпоративен данък са нараснали с 10,4%, отразявайки увеличението на ставката от 19% на 25% от април. Разходите, включително нетните инвестиции, са нараснали със 70,8 млрд. паунда, което представлява увеличение от 10%.

Бюджетният дефицит на Обединеното кралство расте с 27% през първите осем месеца на настоящата фискална година. Източник: Bloomberg/Национална статистическа служба на Великобритания

Правителството е подложено на натиск да намали данъците, тъй като данъчното бреме е напът да достигне най-високото си ниво след Втората световна война, до голяма степен водено от замразените прагове на данъците върху доходите.

Държавният дълг от 97,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) е близо до размера на икономиката на Великобритания и достигна най-високото си ниво от 60-те години на миналия век.

Службата за бюджетна отговорност смята, че финансовият министър Джеръми Хънт разполага с 13 млрд. паунда свобода срещу своите фискални правила, които изискват дългът, с изключение на пасивите на Английската централна банка (АЦБ), да спада като дял от БВП през петата година от прогнозата.

Това отваря перспективата, че Хънт ще обяви допълнителни данъчни намаления през пролетния бюджет, за да подкрепи своята Консервативна партия преди изборите, които се очаква да се проведат следващата година.

Хънт може да открие, че има още повече пространство за маневриране, благодарение на охлаждането на инфлацията и спада в пазарните очаквания за лихвените проценти през последните няколко седмици. Това може да спести на Министерството на финансите милиарди паунди разходи по дълга.

„Поради закъснелите обвързани с индекса държавни облигации, фискалните ползи от този спад в темповете на инфлация ще бъдат отразени в данните за заемите в началото на следващата година“, коментира Дивиа Шридхар, икономист в PwC UK.