Красен Станчев: Възползването от данъчна амнистия би било признание за злоупотреби

Прогнозите за ръст на българската икономика през 2025 г. варират между 1,8% и 2,9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това каза икономистът Красен Станчев в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той отбеляза, че най-ниската прогноза е на фискалния съвет и това е най-песимистичният сценарий. Най-високи са прогнозите на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОСИР) – от 2,9%. Прогнозата на БНБ е за ръст от 2,6% и е близка до тази на Международния валутен фонд (МВФ) .

„Това, което правят фискалният съвет и БНБ, е по-конкретно от това, което прави правителството през последните 2-3 години по две причини. Тогава, когато имате политическа неяснота, имате заложени високи разходи от парламентите преди това, заложени политики, които работят от 2021 г. за увеличаване на различни плащания автоматично, то тогава Министерството на финансите се вижда принудено да дава по-скоро абстрактни сметки и детайлите не са много ясни“, каза Станчев.

„Фискалният съвет предвижда дефицит от над 5%“, отбеляза той. Според него бюджетът предлага неосъществими и нереалистични мерки. Той даде пример с очакваните приходи от данъчна амнистия, като отбеляза, че няма причина някой да се възползва от амнистията, защото това би било признание за злоупотреба. По думите му най-високите резултати от данъчна амнистия, отчетени в други държави, са в размер на 10% от очакванията (в Дания).

Относно непредвидените в бюджета детайли, отбелязани от БНБ, Станчев даде пример с инвестиционния процес в „Аурубис“, отбелязан в последния макроикономически бюлетин на централната банка, който ще доведе до едногодишно прекъсване на дейността на предприятието. Това означава спад на износа, означава спад на приходите в бюджета от данък върху добавената стойност и всичко останало, което има като принос в бюджета това предприятие, и то не е тривиално – то е приблизително 0,3%-0,4% от БВП, обясни Станчев.

„Такива детайли в бюджета не можете да видите поради простата причина, че има неща, заложени, за да изглежда бюджетът счетоводно добре. Вътре има неща, които може и да не се осъществят. Едното от тях е, че е предвиден относително висок ръст на приходите от корпоративен данък от банките, който е слабо вероятно да се случи“, посочи икономистът.

По думите му банките имат разходи, свързани с въвеждането на еврото, и те са по-високи от предвидените за въвеждане на еврото, а повечето попадат и под условията за глобален данък от 15%.

Икономистът коментира и ефекта от автоматичното увеличаване на минималната работна заплата, който като страничен ефект ще доведе до намаляване на потреблението, защото на базата на МРЗ се измерва прагът на различни такси.

Когато имате такова автоматично увеличаване, вие създавате стимули за прехвърляне на работници от частния в държавния сектор, каза още той.

Според Станчев вътрешното потребление по-скоро ще намалее, като влияние ще окаже и състоянието на пазара на труда. Средната работна заплата се е увеличила средно със 17% заради дефицита на работна ръка. Анализът на търсенето и предлагането на пазара на труда обаче показва, че има 50% намаление на обявите за работа, каза Станчев. Затова и по думите му можем да очакваме ръстът на заплатите да спре.

Когато има 25% увеличение на разходите, това създава трудност при запълване на приходите, посочи той. „На износа не може да се разчита, тъй като основният търговски партньор на България – ЕС – има ниски нива на растеж, близки до нула. В някои големи икономики ще бъдат отрицателни“, каза още икономистът.

Друг сериозен риск е възможността от вдигането на митата от новата администрация на Доналд Тръмп. При предишния му мандат, въпреки всички тези заплахи, ефектът върху международната търговия не беше голям. 

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.