Парламентът прие Закона за личния фалит с 11 критерия за длъжника

Депутатите приеха Закона за личния фалит след девет опита в няколко поредни парламента, предаде Bulgaria ON AIR. Текстовете предвиждат длъжник, който продължение на 18 месеца не успее да обслужи задължението си в размер на 10 минимални работни заплати, да има право да започне процедура, която ще бъде разгледана от районен съд.

За да се възползва обаче от нея, той трябва да е добросъвестен – да няма задължения към държавата, към фиска, нито да е уронил финансовите интереси на своя кредитор. Приемането на Закона за личния фалит е условие и изискване за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Има 11 специфични изисквания към длъжника, за да обяви личен фалит. Именно тези моменти бяха критикувани от "Възраждане". Петър Петров смята, че законът не защитава този, когото трябва, а кредиторите. "Коалицията по ПВУ - това са ГЕРБ, "Ново начало", БСП, ИТН и ПП-ДБ. Ще приемат едно производство по несъстоятелност, което ще обслужва кредиторите, но в никакъв случай и длъжниците", заяви депутатът. Той е убеден, че законът няма да гарантира „първо издръжката на длъжника и неговото семейство, и вземанията към държавата и общините“. Депутатът посочи, че законът ще даде „втори шанс на кредиторите да продължат да мачкат и малтретират длъжниците“.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев не се съгласи с критиките за изискванията към кредиторите и длъжниците. "Когато твърдиш, че си фалирал, но преди това си си дарил имуществото си – е, не изглеждаш като добросъвестен за българския законодател с така предложената разпоредба. Да, този кредитор, за да има вземане, очевидно нещо е дал", посочи той.

Според министърът районният съд е компетентен при решаване на делата, а страната ни разполага със 113 районни и 28 окръжни съдилища.

От „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ критикуваха това решение. "На практика това, което ще се случи е, че ще се запушат както районните съдилища, така и окръжните съдилища, които ще бъдат второинстанционни по тези въпрос", коментира Надежда Йорданова от коалицията ПП-ДБ.

Правосъдният министър обясни, че районните съдилища са по-близо до хората и имат повече капацитет да поемат този тип ново производство.

Надежда Йорданова коментира пред БНР, че Законът за личния фалит е дългоочакван закон от голяма част от българските граждани, защото ще даде възможност за втори шанс на онези добросъвестни граждани, които не могат обслужват задълженията си.

Христо Расташки от МЕЧ обаче е категоричен, че законът е лобистки, защото е почти невъзможно за длъжника да изпълни 11-те критерии за добросъвестност, за да се възползва от възможности за личен фалит.

"Това е закон, който се написа изцяло от банковото лоби, написа се от Висшия адвокатски съвет. Този закон се направи само и единствено в защита на банките – през цялото време се мислеше как да не се наруши интересът на банките, как да се запазят техните пари, как длъжниците да не могат да участват в тази процедура по несъстоятелност. И аз ви казвам отсега – така, както е написан този закон, той е за изхвърляне в боклука, нито един длъжник няма да може да се ползва от него", убеден е народният представител. Той е на мнение, че законът е гласуван, за да се вземат парите от ПВУ, но той няма да е в полза на българските граждани.

Според левицата, въпреки несъвършенствата, законът решава проблема с вечния длъжник. "Законопроектът е изключително важен за хората изпаднали в така нареченото дългово робство, за кредиторите, на които се дава възможност да получат част от вземанията си, за икономиката, защото ще извади от сивия сектор хиляди работници. Важен е за социалната система и за държавата", заяви Мая Димитрова от БСП - ОЛ.

Investor.bg припомня, че най-масовите задължения на физическите длъжници обаче са към Топлофикация, ВиК, мобилни оператори, които рядко надхвърлят 4-5 хил. лв. и не попадат в обхвата на новия закон.