България е получила близо 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране за 35 години

След началото на прехода през 1989 г. до края на миналата година България е получила безвъзмездно финансиране на стойност близо 70 млрд. лв. Голяма част от него е по линия на предприсъединителните фондове на Европейския съюз (ЕС) и впоследствие - по оперативните програми, но страната получава грантове и от други държави (както европейски, така и трети страни). Това показват данни на анализа на Института за пазарна икономика, изготвен с подкрепата на Фондация „Институт Отворено общество – София“.

Наблюденията на икономистите показват, че сумата на полученото безвъзмездно финансиране нараства експоненциално през годините, като над половината от сумите от грантове е съсредоточена в последното десетилетие.

Получените суми нарастват и като дял от брутния вътрешен продукт на страната. Докато в началото на периода безвъзмездното финансиране не достига и стотна от БВП на страната, през последното десетилетие то е около 3% от средногодишния БВП.

Като дял от приходите в държавния бюджет схемите на безвъзмездно финансиране (помощи и дарения по консолидираната фискална програма и средства по линия на Общата селскостопанска политика) след присъединяването към ЕС доближават 7%. Върховете от около 10% са през 2015 и 2022 г. и маркират финализирането на бюджетните периоди на оперативните програми.

Отделянето на безвъзмездно получените средства по сектори показва голямото разнообразие на подкрепа в различни сфери на социалния и икономически живот в България.

Според ИПИ грантовете от отделни държави са насочени предимно към развитие на човешките ресурси в страната, основно образование и здравеопазване, докато тези по линия на Европейския съюз в голяма степен засягат земеделието и развитието на селските райони, основно чрез Общата селскостопанска политика, както и инфраструктурата и околната среда, основно чрез оперативните програми и предприсъединителните фондове.

Около една трета от безвъзмездното финансиране е за земеделие. Между 10 и 15% е за всеки от секторите на инфраструктурата и транспорта, регионите и селските райони, околната среда и конкурентоспособността и иновациите. Близо 10% са средствата за човешки ресурси. 

Източник: ИПИ

Разглеждането на полученото безвъзмездно финансиране в България показва голямото му значение за страната. Още от началото на прехода грантовете влияят на развитието на всички сектори в страната, способстват за развитие на административния капацитет и институциите, а понякога се превръщат в катализатор за структурни реформи, коментират от ИПИ.   

Икономистите на института изчисляват, че над 90% от средствата са по линия на членството на страната в Европейския съюз, като най-много е безвъзмездното финансиране по оперативните програми (около 35 млрд. лева) и по Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лева).

Страната получава безвъзмездно финансиране и от редица отделни държави – САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония.

По програми на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн) за програмния период 2014-2021 г. средствата за страната ни достигат 222 млн. лева. Най-много ресурси са насочени по програмата за намаляване на бедността и регионално развитие и програмата за правосъдие - по над 50 млн. лева. Подкрепата за гражданското общество у нас се осъществява чрез създадени програми за неправителствени организации - около 7% от общия планиран бюджет за периода 2014-2021 г. 

Източник: ИПИ

В анализа на ИПИ се посочва, че най-голяма част от средствата са насочени към областите с икономически добре развити центрове – София, Пловдив, Бургас.

Основните получатели са държавни институции, министерства, общини, образователни и културни институции.

Най-голям дял от безвъзмездното финансиране се усвоява в секторите на селското стопанство (около една трета), инфраструктурата (около 10-15%), околната среда, регионалното развитие, иновациите и повишаването на конкурентоспособността.

Най-многобройни пък са проектите, свързани с образованието, човешките ресурси, иновациите и социалните дейности.