Енергийното преобразяване на етериума може да не е гаранция за климата

Тазгодишната актуализация на блокчейн мрежата на етера, в рамките на която употребата на електричество от системата намаля с 99%, бе определяна като ключова стъпка за по-екологичното развитие на криптосектора. Нов анализ обаче сигнализира, че реалността е малко по-сложна, съобщава Bloomberg.

Общо спестяването на консумация на електроенергия и ползите за климата е вероятно да бъдат ограничени, ако жадните за електроенергия компютри, използвани преди за нуждите на етериума, се пренасочат към добив на други токени. Това става ясно от проучване на Алекс де Вриес, който управлява изследователската платформа Digiconomist, публикувано в списанието Patterns на издателя Cell Press.

По-голямата част от енергията, използвана за копаене на етери, може да отиде за дори още по-широк набор от криптовалути, се казва в текста на Де Вриес. Компютрите също така биха могли да се използват и за други енергоемки операции, включително облачни изчисления, изкуствен интелект или просто за гейминг.

Голямото количество електроенергия, използвана от криптосектора, остава ябълка на раздора, като се имат предвид растящите разходи за ток от Китай до Европа. Белият дом заяви през септември, че ефектът върху околната среда от произвеждането на криптовалути като биткойна може да ощети усилията на САЩ за справяне с климатичните промени. Европейската централна банка пък сигнализира, че може да затегне надзора.

Преходът на етериума през септември от системата proof-of-work (доказателство за работа) към proof-of-stake (доказателство за залог) може да е свила нуждата от електроенергия с толкова, колкото използва Австрия, става ясно от анализа на Де Вриес. Той също така подчертава, че определянето на точното енергийно потребление на дадена дигитална валута е трудно, тъй като не всички миньори оперират с еднаква ефективност.

Някои големи по мащаб миньори на етер като HIVE Blockchain Technologies Ltd. и Hut 8 Mining Corp. казват, че планират да използват техниката си за други цели.

Биткойнът, който оказва най-голям климатичен ефект от всички токени, потребява 114,1 теравата енергия годишно, показват данни на Digiconomist, което е сравнимо с енергийното потребление на Нидерландия. Това количество електроенергия генерира над 63 млн. тона въглероден диоксид, което пък е сравнимо с въглеродния отпечатък на Сърбия и Черна гора.

Преходът на етериума към мрежа с намалени енергийни нужди – дори и последващите ползи за климата да не успяват да отговорят на някои очаквания – предлага пътна карта за декарбонизирането и на други криптовалути, отбелязва Де Вриес.

По същество промяната в системата на етериума показва, че е възможно да се направят необходимите промени в работещ блокчейн. Относителният ефект от това да се изведе биткойнът от енергоемкия модел на работа proof-of-work може да е дори още по-голям заради широкото използване на специфични само за биткойна устройства, които не могат да бъдат приложени на друго място, допълва Де Вриес.

Мрежата на етериума е може би най-важният в потребителско отношение блокчейн, имащ редица финансови приложения. Но дали системата на първата криптовалута ще последва примера на етериума, остава неясно.