Историята на Банкман-Фрийд не е въпрос на морал, а на липсващи регулации

Изкушаващо е да разглеждаме осъдителната присъда на Сам Банкман-Фрийд като история за морал с познатите елементи на възход и падение на един високомерен протагонист. Това е разбираемо, но по-големият урок тук не е, че основателите на стартъпи трябва да са по-скромни, въпреки че и това може да е вярно. Става дума за това, че регулациите са по-добри от криминалното законодателство при предотвратяването на вреди, пише колумнистът на Bloomberg Opinion Ноа Фелдман.

В този случай наказателното законодателство направи това, което може най-добре: появи се на края на този епизод човешка слабост и възнесе правосъдие. Но това, което наказателното законодателство не прави добре, е да защитава обществеността, преди да е станала белята. Затова трябват регулации. Много по-малко драматично е, но ако целта е колективната сигурност, а не задоволителен псевдокрай с морален привкус, то това е инструмент, който в действителност ще свърши работа.

Това разграничение е важно. Присъдата на Банкман-Фрийд не трябва да се използва като аргумент, че криптосекторът сега е по-безопасен за инвестиции, било то от обикновени хора, или опитни играчи. Фактът, че един-единствен човек е признат за виновен, няма голям – ако изобщо има някакъв – ефект върху потенциално лошите актьори. Всеки от тях все пак ще си направи своите собствени индивидуални сметки за това какви са плюсовете и минусите от изпробването на потенциално измамни стратегии, както написа друг колумнист на Bloomberg Opinion Лионел Лорен.

Някои дори вярват, че действията им са напълно законни. Все пак самият Банкман-Фрийд изглежда никога не е считал действията си за извън закона. Иначе защо да се явява на дело, вместо да признае вина и да приеме по-малка присъда? Веднага след произнасянето на присъдата адвокатите на Банкман-Фрийд ясно заявиха, че той все още се смята за невинен.

Накратко, наказателното законодателство не е много ефективна спирачка, когато хората или смятат, че не са направили нищо лошо, или смятат, че няма да ги хванат.

Регулациите, от друга страна, имат напълно различен подход. Тяхната цел е да действат предварително, преди да бъде извършено престъпление, а не постфактум, след като парите са изчезнали.

Ключът към най-ефективните регулации (и почти всички финансови регулации) е публичното оповестяване. В една регулирана индустрия актьорите са задължени да обявят на обществеността точно какво правят. Разбира се, те биха могли да излъжат – тук полезна може да се окаже заплахата от наказание. Но основният начин, по който регулирането чрез представяне на данни, е като позволява открита, публична дискусия. Тази дискусия, на свой ред, се отразява на действията на хората на пазара.

Простичкият извод от краха на FTX е, че нерегулираните индустрии като криптовалутите са изключително рискови. Дори опитни инвеститори може да допуснат грешка или да си мислят, след като инвестират във финансови инструменти, че имат добре представа как актьорите на пазара оперират. Ако изглежда като борса, е естествено да предположим, че оперира според правилата на борса. При FTX обаче случаят не беше такъв.

Една криминална история, разбираемо, е много по-завладяваща, отколкото такава за липсващ регулаторен апарат. Но регулаторният проблем може да бъде решен – за разлика от проблема с човешката природа, който се оказва костелив орех.

Всеки път, когато се появи нов и нерегулиран пазар, има хора, които са неумолимо привлечени към него от възможността да направят много пари. И всеки път се оказва, че много хора подценяват рисковете и са бесни, когато някой ги измами. И след това въвеждаме регулациите, които трябваше да имаме на първо място.

На повърхността може да изглежда, че този цикъл е неизбежен. Все пак регулациите са по-бавни от иновациите. Но Конгресът и федералните агенции могат да ускорят процеса като обявят зараждащия се сектор за обект на съществуващия регулаторен режим, докато не бъдат въведени по-специфични регулации. Това можеше да стане с криптосектора, но просто не би.

Може би е време да научим урока, че сме по-добре с неперфектни правила, които влизат в сила бързо и могат да бъдат променени по-нататък, отколкото нерегулирана среда, която може да бъде коригирана, след като лоши актьори наранят хора. Мениджъри от компаниите за изкуствен интелект, чувате ли?