Гърция рекламира по-малки острови в пост-COVID кампания за съживяване на туризма

Лятото обикновено е период, когато националните туристически бордове рекламират своите най-известни дестинации. Но пандемията накара хората, които живеят постоянно в туристически дестинации, да преосмислят дали предпандемичната норма на „свръхтуризъм“ трябва да се завърне. И някои правителства си вземат бележка, пише ВВС.

Тази година министерството на туризма в Гърция задейства нова стратегия, рекламираща световноизвестните ѝ туристически места, като в същото време обръща внимание на по-малко известни части от страната.

„Кампанията е „Гърция: ако дойдете веднъж, ще искате да останете завинаги“, казва министърът на туризма Василис Кикилиас.

„Алтернативни дестинации. Толкова са много – 124 необитавани острова. Да, разбира се, че рекламираме Миконос и Санторини, Корфу и Крит, но има още толкова други дестинации“, отбелязва той в интервю от кабинета си в гръцката столица Атина.

Туризмът в Гърция се възстановява от срива по време на пандемията. Над 18 млн. души избраха страната за ваканцията си през 2021 г. Но броят на посетителите миналата година беше с над 34% под нивата през 2019 г.

Това е в унисон със световните тенденции. Барометърът на световния туризъм на ООН показа, че през първите пет месеца на тази година индустрията е възстановила почти наполовина броя на посетителите преди пандемията.

Кикилиас казва, че стратегията на страната му да се опита да разпредели туристите сред множество дестинации може да помогне за намаляване на проблема със свръхтуризма, който преследваше толкова много популярни места в света преди пандемията.

Тинос е една такава дестинация. Това е един от 33 острова и островчета, които съставляват Цикладските острови, една от най-известните островни групи в страната. Островът е най-известен сред християнската общност, като хиляди хора идват на поклонение през август в Светата църква на Панагия Евангелистрия в Тинос.

Средностатистическите туристи обаче често подценяват острова с неговия скалист релеф за сметка на други много по-популярни дестинации на Цикладските острови като Миконос и Санторини. Но Тинос има много от същите привлекателни черти като съседните острови – боядисани в бяло сгради, пясъчни плажове и топли води.

Той също така има традиции, които местните жители споделят с гордост.

Производителката на сирене Анжела Руджери прави уникални за Тино сирена през по-голямата част от последните десет години. Тя приготвя сирената си малатуни и карики в малки партиди.

Пред работилницата си тя с гордост показва питите си сирене малатуни, които висят на дървени пръти като коледна украса. Това е полутвърдо бяло сирене, част от което тя подправя с розов пипер или макови семена. Карики е синьо сирене, което зрее в кратуни, преди да бъде пакетирано.

Руджери и съпругът ѝ създали бизнеса по време на дълговата криза в страната в началото на второто десетилетие от новия век. Това бил необходим преход от строителната индустрия, в която били заети преди това, но също и привлекателна алтернатива за двойката.

„Харесваше ни да правим това. И двамата сме родени в семейства на земеделци и това е нещо, което познаваме от деца. Аз самата си спомням, когато бях малка, спях и слушах как млякото пада от вързопа. В домовете ни се правеше сирене“, казва Руджери.

Търсенето на сиренето им нараснало толкова много, че почти надвишило количествата, които могат да произведат.

„Тук, в Тинос, продавам на много места“, споделя тя. „Предимно на месарници, магазини с традиционни продукти и ресторанти. Освен това отделни граждани също идват тук и купуват сирене като подарък, когато се прибират в Атина. Не продавам на супермаркети, защото те искат да произвеждам повече, отколкото мога. Помолиха ме за сътрудничество, но аз казах не“, допълва Руджери.

Един от малцината, на които тя се съгласила да продава, е Спирос Белас. Той управлява два ресторанта – един в Тинос, предлагащи съвременни гръцки ястия.

„Мисля, че най-важното за клиентите, особено за туристите, независимо дали са от Гърция или от цял свят, е да открият съкровищата, които дадено място притежава“, казва той.

„Разбира се, че искам повече туристи да идват на острова ни. Проблемът е, че ако имаме много посетители всяка година, е трудно да поддържаме традициите“, допълва Белас.

Привлекателността на откриването е довела не само Белас на острова преди пет години, но и туристите това лято.

Много от тях идват от други части на Гърция и избират Тинос заради славата му на по-тихо, уединено и с вкусна храна място.

Канадец на име Стивън го избрал за едномесечен престой, за да учи за изпита си по право. Той толкова харесал преживяването, че поканил майка си Нанси за последната част от престоя си.

„Има малка пекарна, бяхме там три пъти. Изграждаме връзки с хората в ресторантите и пекарните, които посещаваме, всички са наистина дружелюбни“, казва Нанси. „А в пекарната те винаги ни подаряват нещо. Днес например, ни предложиха безплатно кафе“, допълва тя.

Гостоприемството е това, което според Кикилиас прави Тинос и Гърция уникални.

„Филоксения е гръцка дума. Не можете да я преведете на друг език. Това е дълбоката необходимост на гърците да приемат чужденци…и това кара туристите да се влюбват в Гърция“, отбелязва той.

Руджери е съгласна, но повтаря, че традицията прави острова ѝ специален. Макар че има усещане за отваряне, тя не бърза да изнася уникалните си вкусове.

„Когато някой дойде на Тинос и опита сиренето ми, ще му хареса. След това ще опита отново в Атина и мислите му ще го върнат в Тинос“, казва тя.