Любомир Захаринов: Онлайн хазартната индустрия няма да усети рецесията

На открита лекция в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) управляващият собственик на "Алфауин" Любомир Захаринов представи пред студентите принципите на функциониране на ай-гейминг индустрията, както и възможностите за кариера и предприемачество в нея. Според него онлайн хазартната индустрия ще се превърне в основен стълб на българския ИТ сектор, особено на фона на очакванията тя да не бъде засегната от задаващата се глобална рецесия.

Захаринов посочи, че последните пазарни изследвания прогнозират, че ръстът на ай-гейминга в глобален мащаб е около 12,5% и се очаква да се запази в следващите години. Световният онлайн сегмент към момента се оценява на около 80 млрд. долара, от които Европа има дял от около 41%. Най-бързо растящите пазари са в Азия като се очаква особен ръст в Китай, Индия и Япония, където в чисто регулаторен план се предвиждат сериозни реформи.

Прогнозите са към 2030 г. онлайн хазартната индустрия вече да е достигнала около 150 млрд. долара и да доближи около 60% от размера на традиционните видео игри. Тези числа могат да бъдат надхвърлени при хипотеза на по-бързо консолидиране и либерализиране на регулаторната рамка в Северна Америка, където правилата остават фрагментирани между отделните щати.

За разлика от индустрията на традиционните видео игри, ай-геймингът има силна регионална основа, тъй като националните регулатори изискват операторите на местните пазари да бъдат местни юридически дружества с местни лицензи. Създавайки множество конкуриращи се оператори със стабилни парични потоци, по естествен начин се култивира екосистема от финансово обезпечени играчи с желание и визия да навлязат в разработката на игри, софтуерни продукти, платежни системи и други обслужващи индустрията услуги. Това е структурна пречка пред олигополизиране и монополизиране на индустрията чрез агресивно окрупняване и изкупуване, каквото се наблюдава през последните години в традиционния гейминг сектор.

Интензивната конкуренция пък повишава технологичната сложност на продуктите и услугите в сектора, което означава, че индустрията търси все по-висококвалифицирани и високоплатени специалисти. В България, например, пет-цифрени възнаграждения за разработчици дори със средно ниво на квалификация вече са често срещани, както и се утвърждават вероятно най-високите в страната възнаграждения за художници, аниматори, специалисти в управлението на риска и други.