Германската Европейска столица на културата още не е преодоляла общественото разделение

Когато името на Карлмарксщат беше променено през 1990 г. след падането на Берлинската стена и обединението на Германия, монументалният бюст на Карл Маркс си остана в центъра на Кемниц. Паметникът си стои и до днес. Пред него се простира алея, подходяща за военни паради. Непосредствено зад него има бруталистичен административен блок от съветската епоха.

Игнориран или подиграван в Германия като нарицателно за всичко, което се е объркало в бившата ГДР, градът е смел избор за Европейска столица на културата през 2025 г., пише Bloomberg. Ако обаче успее в трудното предизвикателство да се продаде на света, може би ще предложи рецепта за това как да се справим със задълбочаващите се обществени разделения.

Историята не е благосклонна към Кемниц. Някога център на текстилната индустрия, тежкото машиностроене и жп и минното инженерство, градът е бомбардиран през Втората световна война, окупиран от Червената армия и преименуван по време на комунизма без дискусии. Той е третият по големина град в Саксония и бледнее до по-големите и грандиозни Лайпциг и Дрезден.

Обединението на Германия донесе свобода, но също и затваряне на фабрики и масови съкращения. Така градът се сбогува с 20% от населението си.

Със социалните катаклизми дойде и политическото разпокъсване: рекордният вот за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, или AfD, на провинциалните избори през септември усложнява репутационните щети.

Организаторите на проекта за културна столица осъзнават, че задачата им надхвърля организирането на успешни изложби. Изправени пред празно платно на град, който е чужд дори за повечето германци, те хвърлят светлина върху Кемниц и неговите жители, за да разкрият тяхното грандиозно индустриално наследство и днешната реалност след болезнения преход към демокрация.

Годината на културата е „за хората“, обяснява Щефан Шмидке, който отговаря за всички артистични проекти на Кемниц 2025. Той говори в реновираната сграда Hartmann Fabrik, бивш железопътен инженерен завод, който някога е бил част от огромен комплекс за производство на парни локомотиви. Целта е да се внуши „известно ново настроение на самочувствие“, да се оцени, че животът се е променил към по-добро, добавя той.

Градът, посочва Шмидке, се намира на ръба на най-старата минна зона в Германия и е бил туптящото сърце на най-индустриализирания регион на страната в началото на XX век. От добива на сребро и мед се появяват занаятите, които пораждат нови технологии, а оттам се формира и индустрията. „Това е историята на тази област и това прави хората толкова интересни, защото са се научили да правят нещо от нищо“, казва саксонецът Шмидке.

Да влезе в светлината на прожекторите е безспорно навременно за града и отразява условията в цяла Германия и извън нея, тъй като избирателите, разтревожени от войни, миграция и икономически трудности, обръщат посоката.

Снимка: Bloomberg