Луксозният сектор има какво да се поучи от злощастната година за пазара на изкуство

Луксозният сектор може да се поучи от мъките на пазара на изкуство.

Продавачите на чанти Balenciaga и творби на Banksy бяха засегнати от спукването на лъскавия балона през миналата година, пише редакторът на Bloomberg Андреас Фелстед. Пазарът на изкуство реагира, като осигури изобилие от достъпни арт творби, с които да изкуши новите купувачи. Компаниите за луксозни стоки трябва да направят същото.

Търсенето както на часовници Rolex, така на творби на Ротко се увеличи по време на пандемията, тъй като младите хора и средната класа се поглезиха с дизайнерски марки, а най-богатите се отдадоха на изкуството. Луксозните марки повишиха цените си, защото си мислеха, че добрите времена никога няма да свършат. Шумът около някои съвременни художници също вдигна летвата.

В крайна сметка ентусиазмът и в двата сектора отслабна.

Според Bain & Co. продажбите на лични луксозни стоки са спаднали с 3% през миналата година до около 414 млрд. долара. Световният пазар на изкуство се е представил още по-зле, като продажбите са се свили с 12% до приблизително 57,5 млрд. долара, показва последният доклад за състоянието на индустрията на икономиста в сферата на изкуството Клер МакАндрю за Art Basel и UBS Group. Спадът се дължи на по-малкия брой творби на изкуството, които сменят собствениците си на най-високите ценови нива. Изглежда несигурността относно търсенето е накарала много колекционери да се въздържат да пускат произведенията си на публични търгове.

През 2024 г. имаше няколко големи продажби, например картината на Ед Ръша Standard Station, Ten-Cent Western Being Torn in Half, която достигна рекордната за художника цена от 68,3 млн. долара, и картината на Жан-Мишел Баския Untitled (ELMAR), продадена за 46,5 млн. долара. Една творба надхвърли границата от 100 млн. долара: L'Empire des Lumieres на Рене Магрит, продадена за 121 млн. долара. Като цяло броят на произведенията, постигнали цена от над 10 млн. долара на търг, е намалял с 39% в сравнение с 2023 г.

Друг фактор, допринесъл за миналогодишния спад, е забавянето на т.нар. „ултрасъвременен пазар“ – обикновено творби, създадени през последните 20 години или от художници под 40 години към момента на продажбата. Всъщност някои от тези, които се радваха на бум през последните години, включително Kaws и Банкси, както и ултрасъвременни имена като Ейвъри Сингър и Николас Парти отчитат, че пазарите им се свиват.

Бумът и сривът при незаменяемите токени също допринесоха за спада. Отделни данни на доставчика на информация за изкуството Artprice.com показват, че стойността на пазара на творби, които сменят собственика си, когато художникът е бил под 40 години, през миналата година е била около една четвърт от тази през 2021 г.

В друг паралел с луксозния сектор китайският арт пазар също се свива. Макар че представянето му стимулира глобалните продажби през 2023 г., продажбите на творби на изкуството в континентален Китай и Хонконг спадат с почти една трета до 8,4 млрд. долара през 2024 г., което е най-ниското ниво от 2009 г. насам, според Arts Economics. Влошената икономика, сривът на имотния пазар и по-слабият интерес към показното потребление – всичко това се отрази на сектора.

Все пак има и обнадеждаващи признаци: посещаемостта на последния панаир на Art Basel в Хонконг в края на март изглеждаше добра, като посетителите, включително VIP купувачите, се завърнаха от континентален Китай. Това е добре, тъй като пазарът ще се насочи още повече към китайските купувачи, докато американските купувачи се опасяват, че предстои рецесия.

Както изкуството, така и луксът са изложени на риска да пострадат от митата. Има надежди, че изобразителното изкуство ще бъде освободено от мита. Дизайнерските марки, които произвеждат предимно в Европа, също са в по-добра позиция от масовите търговци на дребно, чиито вериги за доставки са предимно в Азия. Но всяка от тези индустрии е изложена на негативния ефект върху богатството, предизвикан от спадовете на капиталовите пазари. Пазарът на съвременно изкуство ще пострада особено силно, ако търговските бариери затруднят пренасянето на творби през границите.

Въпреки това на арт пазара има един светъл лъч, който дава надежда и за луксозния сектор. Въпреки че 2024 г. донесе спад за почти всички сегменти, аукционният пазар за творби под 5000 долара е увеличил стойността си със 7%, а броят на продадените лотове е нараснал с 13%, според Arts Economics. За това вероятно е допринесло и развитието на дигиталните продажби, което позволява на галериите и търговците да достигнат до по-широка аудитория.

МакАндрю, основател на Arts Economics, казва, че ако галериите отидат на панаир на изкуствата с подходящо оценени творби, те се продават добре. „Това беше ключът миналата година – малко да „прочетем“ залата“, казва тя.

Луксозните марки трябва да направят същото. Някои от тях се опитват да възстановят връзката с разочарованите клиенти с малки кожени изделия и мини чанти, които могат да бъдат по-евтини, без да свалят стойността на марката.

Успешното преиздаване на сътрудничеството на Louis Vuitton с японския художник Такаши Мураками от началото на 2000 г. съдържа скъпи артикули, като куфари за 12 хил. долара, но много продукти са на цени под 3000 долара, а някои са под 1000 долара. Сестринската марка Christian Dior също представи чантата D-Journey на цена, започваща от 4000 долара – не точно евтин шик, но по-достъпна от класическата чанта Lady Dior на цена над 6000 долара.

Бившият главен финансов директор на LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton Жан-Жак Гийон заяви през октомври, че би било грешка да се отиде твърде далеч в посока към достъпността. Но с наличието на много възможности на по-ниски цени светът на изкуството изглежда е привлякъл нови клиенти, които в крайна сметка биха могли да преминат към по-висок ценови диапазон. Разбира се, финансовите рамки тук са много различни – говорим за милиони долари за някои творби на изкуството и за хиляди за много чанти и часовници – но динамиката е сходна. Големият блясък би могъл да се подобри с помощта на изкуството.