С над 30% растат посещенията в театрите през 2023 г., намаляват читателите в библиотеките

С над една пета расте броят на представленията, поставени в българските театри, през 2023 г., а посещенията в тях нарастват с над 30%. Това сочат данни за културния живот в България през миналата година, публикувани от НСИ.

През 2023 г. в действащите 83 театъра в страната са организирани 16 125 представления, посетени от 2,25 млн. зрители. Средният брой посетители на едно представление е 139 и се увеличава с 9 души спрямо 2022 г.

Значително нарастване има и по отношение на представленията на музикалните колективи – филхармонии, симфониети, оркестри и професионални ансамбли за народни песни и танци. Броят на техните спектакли се е увеличил с 37,6% спрямо 2022 г.

По-малко читатели, но повече посещения в библиотеките

С 14% по-малко спрямо предходната година са регистрираните читатели в българските библиотеки през 2023 г. Те са общо 270 хил. души. За сметка на това посещенията им в библиотеката се увеличават с 15,7%, достигайки 4,34 млн.

През 2023 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици е 49. Заетият библиотечен фонд е 5,638 млн. библиотечни единици. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2023 г. има регистрирани 8,491 млн. библиотечни документа – с 53 хил. повече в сравнение с предходната година.

Намалява броят на кината, но зрителите са повече

През изминалата година в страната са работили 81 кина с 225 киноекрана, като броят им намалява съответно с 4 и 2 спрямо 2022 г. Прожекциите се увеличават с 2,8%, а посещенията – с 15,6% в сравнение с предходната година.

Източник: НСИ

В общи 11-те мултиплекса в страната са осъществени 57,2% от всички прожекции и 63,8% от посещенията. Най-голям е броят на кината в Югозападния район – 27 със 122 хил. прожекции, посетени от 2,184 млн. зрители. В столицата са функционирали 18 кина със 76 екрана, в които са прожектирани 2117 филма.

През 2023 г. у нас са създадени общо 145 филма – пълнометражни, среднометражни и късометражни. 48 са предназначени за кината, 92 – за телевизията и 5 за други цели.

Източник: НСИ

Пълнометражните са общо 37 – 19 игрални, 17 документални и 1 анимационен. Сред късмоетражните и среднометражните има 5 сериала с общо 47 епизода. Останалите са: 7 игрални, 91 документални и 10 анимационни.

Телевизиите – повече реклами, отколкото образователни предавания

През 2023 г. в страната са работили 113 български телевизионни оператора, което е с един повече от предходната година. Телевизиите са излъчили програма с обща продължителност от 772,3 хил. часа – с 0,7% по-малко в сравнение с 2022 г.

Най-голям дял от телевизионната програма заемат игралните и телевизионни предавания – 188,9 хил. часа, музикалните предавания – 140,1 хил. часа и спортните предавания – 80,7 хил. часа. Прави впечатление, че екранното време на новините и рекламите е близко по стойност – 62,1 хил. часа и 60,4 хил. часа. Образователните предавания заемат едва 8,4 хил. часа от програмата.

През 2023 г. в страната са функционирали 73 радиооператора, излъчили 606 хил. часа радиопредавания, което е с 2,4 хил. часа повече в сравнение с 2022 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 62,8%, следвани от новините – 8,6%.

Музеите – все по-популярни

Статистическите данни говорят за нарастващ интерес към музейните експозиции. С 24% се увеличават посещенията в музеите през 2023 г. спрямо предходната година и достигат 4,965 млн. В дните със свободен вход са осъществени 15,9% от посещенията (789 хил.). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - с 356 хил., или с 56,4% спрямо предходната година.

Източник: НСИ

През 2023 г. в страната са работили 189 самостоятелни музея. Движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7,845 млн. фондови единици и в сравнение с 2022 г. техният брой се увеличава с 0,5%. Цифровизирани са 472 хил. фондови единици, което е с 9 хил. повече спрямо предходната година.