Над 70% от българите не са посетили библиотека през 2023 г., 40% не са прочели и една книга

Над 70% от пълнолетните в страната не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 г., над 60% не са били на кино или театър, а над 80% не са присъствали на класически концерт, опера или балет. Това сочи проучване за достъпа до култура, проведено от агенция „Алфа рисърч“ съвместно с „Фабрика за идеи“ и Обсерваторията за икономика на културата. Данните от индекс „Право на култура“ бяха представени по време на пресконференция в Гьоте-институт в София.

„Много от политиките се правят за една много малка група хора, концентрирана в центовете на големите градове. Тази хипотеза беше доказана от данните“, каза Янина Танева от „Фабрика за идеи“.

Въпреки достигането на над 1 млрд. лв. за група „Култура“ в държавния бюджет за тази година и непрекъснатото увеличаване на публичните финанси за култура, политиката за развитие на аудиторията и насърчаване на участието на българските граждани все още не е приложена на 100% нито от Министерството на културата, нито от останалите институции, отчита Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата.

Диана Андреева и Янина Танева

През изминалата година нито една книга не са прочели 40% от хората у нас – с 1 процентен пункт по-малко спрямо 2022 г., сочи още проучването. Четящите са прочели по средно 9 книги за годината, като повече четат жените – 66% спрямо малко над 50% от мъжете. Диана Андреева подчерта, че от 2020 г. насам се наблюдава нарастване не само на четящите, но и на хората, които заделят повече средства от семейния бюджет на купуване на книги.

Спрямо предходната година се наблюдава слаб ръст на посещението на киносалони и спад на тегленето на филми онлайн (58% не са теглили филми през тази година, докато през 2022 г. това са 51% от хората). По отношение на участието в класически концерти, опера и балет се наблюдава в най-голяма степен участие на хора с по-високо образование. Диана Андреева отбеляза като позитивно това, че спрямо 2022 г. има понижаване на неучастието в дейности, свързани с класическа музика, опера и балет, с 2,5 пр.п..

За да може да участват българските граждани в културните дейности, освен доход и достъпност, следва да има и необходимата образователна култура, изграждане на вкус и необходимост у подрастващите, които след това, навлизайки в живота, ще имат навик да участват в културните дейности, каза Андреева.

Историческите забележителности за втора поредна година са най-достъпно и посещавано културно място – само 40% не са посещавали туристически обекти, като данните са почти идентични с миналогодишните. За сметка на това изложба или музей не са посетили около 60% от хората през 2023 г., докато близо 80% нито веднъж не са били на беседа, лекция или литературно четене. Около 90% от анкетираните са заявили, че не участват в творческа самодейност.

Като мотив за неучастие в културни дейности най-висок процент от анкетираните са отбелязали липсата на свободно време – 43%. По този показател се наблюдава значително нарастване спрямо 2022 г., когато този отговор са дали 36% от хората. При 38% е налична ценова бариера – тук се наблюдава подобрение спрямо 2022 г., когато културно участие не са могли да си позволят 54% от анкетираните, при 25% проблем е географската достъпност, а 16% от хората, предимно по-младите, не посещават културни събития, защото нямат компания.

В дела на хората, за които културните събития са твърде скъпи, попадат няколко възрастови групи, като на първо място са хората на възраст над 65 години.  

Това са хора с изграден вкус към участие в културни дейности, които имат свободно време, но има дефицит на финансови възможности, поради ниските доходи, които в най-голяма степен – това са пенсиите, каза Андреева. Имаме цели малки населени места без културни дейности с изключение на читалищата, отбеляза тя.

Като възможни решения авторите на изследването предлагат създаването на национална програма за достъп до култура в държавния бюджет, защото е необходимо участието на различни институции. Те поставят акцент върху ролята на общините, към които следва да се насочат повече публични финанси. Сред другите идеи за насърчаване на участие в културата са въвеждането на диференцирана ценова политика, ваучери за транспорт – особено за малките населени места, ваучерна система за културно участие, както и създаването на културни паспорти за деца и младежи на възраст от 6 г. до 26 г., и модернизиране на читалищата и инвестиция в работещите в тях.