Технологичното пиянство в енергетиката 

Три новини от последните седмици (без сортиране). Първо: През първото тримесечие на тази година китайската електрическа компания BYD е продала повече автомобили в Китай, отколкото който и да е друг производител, измествайки Volkswagen от първото място за първи път от 15 години. Второ: По данни на Международната агенция по енергетика през 2022 г. в Европа са продадени три милиона термопомпи, което е почти два пъти повече от предходната година. Трето: Делът на възобновяемите енергийни източници в световното производство на електроенергия достигна рекорден размер през миналата година.

Това е положението. Човек всъщност би очаквал политиците да обсъдят какво означава това за Европа като място за бизнес и за нейните компании. Вместо това опозицията в Германия – най-голямата икономика на континента, полудява, защото една средноголяма топлофикационна компания (Viessmann) обединява сили с голяма американска корпорация. А правителството прокарва в Брюксел специални правила за т.нар. електронни горива - синтетични горива, с които двигателите с вътрешно горене могат да работят по неутрален за климата начин, пише в свой коментар за Die Zeit Марк Шириц. 

В аванс: може би след 15 или 20 години развитието на електронните горива ще е напреднало дотолкова, че ще бъде изгодно да се използват в масово производство (в момента те все още са твърде скъпи). Може би дотогава автомобилите ще могат да се зареждат с напълно непознати досега вещества. Но проблемът е следният: след 15 или 20 години в Германия вероятно няма да има автомобилна индустрия, която да си заслужава да се споменава, ако страната не успее да се противопостави на китайците много бързо. Същото се отнася и за американците, които в момента също инвестират милиарди в развитието на електромобилността. И това не е идея на Патрик Грайхен - държавния секретар в Министерството на икономиката, когото опозицията обвинява, че иска да „електрифицира" страната без причина.

Пазарите на бъдещето няма да бъдат разделени някога, а днес, и капитализмът наказва тези, които действат твърде късно. Ето защо вече не става въпрос само за климата, когато нещо се прокарва с твърдост и тояга, а не с благост и морков. Става дума за осигуряване на благоденствието. В края на краищата технологиите за осъществяване на енергийния преход по принцип са налични и изпитани: електромобили, термопомпи, слънчеви системи. Изчакването ще доведе до задънена улица не само по отношение на политиката в областта на климата, но и по отношение на икономическата политика.

Разбира се, това не означава, че електронните горива трябва да бъдат забранени. Нито пък реакторите за ядрен синтез, системите за отопление с водород или съоръженията за съхранение на въглероден диоксид. Но е много малко вероятно внезапно да се случи технологично чудо и да се реабилитира конвенционалният котел. Или двигателя с вътрешно горене. Този влак вече е безвъзвратно заминал. Между другото, реакторът за ядрен синтез също би трябвало да бъде разположен някъде. И вероятно наблизо ще живеят хора, на които това няма да се хареса. Точно както при вятърните турбини.

На теория държавата трябва да определи общи цели за емисиите и да остави на пазара да реши как да ги постигне. На практика обаче пазарът отдавна е решил този въпрос. При това положение технологичната отвореност често е просто технологично пиянство. С други думи, човек може да се надява, че всичко може някак си да остане такова, каквото е. Ако само не съществуваше Законът за термопомпите.

Но това е заблуда. Германия, но и Европа са изправени пред промени, на фона на които Програмата 2010 на Герхард Шрьодер е просто детска игра. Ще е необходим достатъчно политически и икономически капитал, за да се гарантира, че тези промени няма да застрашат индустриалната база на страната (което например говори за субсидираните цени на електроенергията за промишлеността) или да бъдат за сметка на най-уязвимите (срещу което биха помогнали парите за климата). След след 15 или 20 години в Германия вероятно няма да има автомобилна индустрия, която да си заслужава да се споменава. Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

От друга страна, дискусията за електронните горива и други чудодейни лекарства в областта на политиката за климата е главно за това: тя отвлича вниманието от истинските проблеми, заключава Щириц.