Има ли фискално пространство за бюджетен популизъм?

В натоварената с политически страсти седмица Министерството на финансите публикува пролетната макроикономическа прогноза. Очакваният реален растеж на БВП през 2024 г. е 3,2% – същата стойност като в прогнозата от есента на 2023 г. – но други важни параметри на стопанската динамика се различават чувствително. Трябва да отбележим, че част от промените в прогнозата са отражение на вече публикувани отчетни данни за случилото се през последните месеци, докато други отразяват глобални тенденции, пише в свой анализ Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. 

И така – по-нисък растеж в ЕС, по-ниска инфлация, по-умерен ръст на заплатите, по-висок ръст на кредита за домакинствата, малко по-висок реален ръст на потреблението, но пък по-слаб ръст на инвестициите в основен капитал. Това са накратко основните различия с предходната прогноза. Изчезването на растежа във водещите икономики на еврозоната, най-вече в Германия, бе видимо още от първата половина на 2023 г. Ефектът на спада на реалния разполагаем доход заради инфлацията през 2021 и 2022 г. пък даде отражение в спад на продажбите на дребно в повечето европейски страни. Заедно с това през миналата година пазарите на енергийни ресурси и ключови суровини, включително селскостопански продукти, се успокоиха след кризата, свързана с войната на Русия срещу Украйна и все още непреодолените ефекти от пандемията. Това доведе до чувствително спадане на цените, което се прояви отчетливо и в общ спад на цените на производител в ЕС към края на 2023 г., запазил се, видно от данните на Евростат, и през първите два месеца на 2024 г.

Тези сигнали са видими за бизнеса от доста време и надяваме се, са повлияли на корпоративните стратегии за тази и следващата година. Промяната на средата обаче ще има много голямо въздействие върху публичните финанси. Както неведнъж сме коментирали, увеличаването на инфлацията е „приятел“ на финансовия министър, тъй като без особени усилия публичните приходи се увеличават в номинално изражение, докато разходите, поне в краткосрочен план, са ограничени от таваните, гласувани в бюджета. Така правителството хем има комфорта да постигне целите си за нисък бюджетен дефицит, хем получава и възможност по усмотрение да „раздаде“ на една или друга група над вече обещаното.

Когато обаче инфлацията изчезне, или поне се окаже значително по-ниска от заложената при планирането на приходите и разходите, рискът за влошаване на бюджетното салдо сериозно нараства. Казано по-просто – докато макроикономистите се фокусираме по-скоро върху реални величини, данъци, осигуровки и такси се събират върху номинални стойности на обороти, печалби и доходи. Да не говорим за състоянието на държавната енергетика, която след своите пет минути слава при абсурдно високите цени рязко се завърна в традиционната си роля да разчита на фискална опора.

Това вече виждаме и в данните на Министерството на финансите – до февруари данъчните приходи отчитат ръст от 6,1% в сравнение със същите месеци на 2023 г., а по предварителна оценка ръстът до март се забавя до 2,6%. Да припомним, че бюджетът за 2024 г. предвижда нарастване на данъчните приходи за годината с 10,7%. При прогноза за ниска инфлация, а за някои категории стоки и услуги дори дефлация, приходите в бюджета няма да се изпълнят без много сериозно подобрение на събираемостта или в един оптимистичен, но към момента слабо вероятен сценарий – на рязко ускоряване на инвестициите и стопанската активност над очакваното. Същевременно се планира разходите по гласувания бюджет да нараснат с 11,9%, и това – без ежеседмичния популизъм в Народното събрание, който тепърва ще се активизира в предизборната кампания. Ако политиците не осъзнаят, че не са в ситуацията на 2021 г. и 2022 г., когато инфлацията и глобалната конюнктура дадоха своеобразен бонус за хазната, рисковете от опасно увеличение на дефицита стават съвсем реални.