Забравете за паролите и пропуските. Тялото ще бъде следващият ви ключ за сигурност

Самата authID не използва пароли на работното си място, изтъква Дагуро. „Ние отваряме лаптопа, камерата се включва, показваме лицето си на прозореца и изведнъж сме влезли в системата“, разказва той. Политиката отразява ангажираността на компанията и доверието в технологията, която разработва, смята Дагуро. Това също така означава, че биометричните сканирания са изискване за тези, които работят в authID. Служителите се съгласяват с политиката, когато се присъединят, посочва Дагуро в имейл. По думите му всички биометрични данни, събрани от компанията – независимо дали за клиенти на authID или нейни служители – са анонимизирани и криптирани.

Биометричните сканирания са важно възпиращо средство, тъй като опитите за хакване на корпоративни системи стават по-чести и сложни, посочва Андрю Шикиар, главен изпълнителен директор на FIDO Alliance – браншова асоциация, която разработва стандарти за цифрова сигурност. Технологични гиганти като Google, Apple, Amazon и Microsoft са сред членовете на групата, чиято цел е да намали зависимостта от пароли. Вместо това те настояват за използването на пароли, при които част от криптиран код на физическо устройство – като телефон или лаптоп – се отключва с биометричните данни на потребителя.

„Изображенията на лица, разпознаването на жизненост, сканирането на ириса, сканирането на вени, сърдечен ритъм, всеки има уникален пулс или някои биоритми, които уникално ви маркират като самите вас и могат да се използват за целите на влизане“ в система, казва Шикиар.

Колкото и сигурна да е, биометричната технология означава още използване на вашите най-лични и постоянни данни, което носи рискове за поверителността. „Когато става дума за биометрични данни, ние искаме да сме сигурни, че хората знаят какво се събира, знаят за какви цели се използват и могат да поискат да спре, ако се чувстват неудобно“, казва Хейли Цукаяма, асоцииран директор по правния активизъм в Electronic Frontier Foundation – неправителствена организация, която се застъпва за граждански свободи в дигиталния свят.

Дори и най-добрата технология прави грешки, изтъква Цукаяма. Ако софтуерът обърка нечия самоличност, ще бъде важно работниците да имат право на обжалване. Залозите са особено големи при биометричните данни, допълва тя. „Никой не може да ми издаде нови отпечатъци. Никой не може да ми издаде ново лице. И така, ако тази информация бъде хакната, например, или в някакъв случай, в който други хора могат да я използват, всичко приключва“.

Необходима е комбинация от криптиране и държавна регулация за това как се събира биометрична информация, как се ползва и складира, за да положи основите на индустрията на биометричната сигурност, казват Лазуни и Дагуро.

Въпреки това потребителските технологии имат начин да отслабят притесненията на хората за споделянето на лична информация, точно както смартфоните помогнаха за нормализиране на лицевото разпознаване, казват ръководители от индустрията за сигурност. Те виждат бъдеще, в което сигурността ще надхвърли сканирането на ириса в „Специален доклад“, но ще се стигне до чип, поставен вътре в тялото.

Появата на чипове, които следят здравето, в крайна сметка може да проправи пътя за използването на същите тези биометрични данни за преминаване през системите за сигурност, казва Дагуро. „Никой няма да постави чип в тялото ви само за идентичност, но ще постави чип в тялото ви за знания и за здраве, или за да ви помогне да живеете по-добър начин на живот. А тогава удобството бързо ще бъде последвано“, допълва той.