НАТО предлага разходите за киберсигурност да бъдат включени в новата цел на бюджета

НАТО предлага да бъдат включени разходи за киберсигурност и дейности, свързани с граничната и крайбрежната сигурност, при постигането на новата цел на военния алианс за разходи за отбраната от 1,5% от БВП, пише Bloomberg.

НАТО е започнала преговори с държавите относно това какво да бъде разрешено в рамките на новата цел за разходите, като плановете са тя да бъде приета
на срещата на върха през юни, сочи документ, споделен със страните членки. Същото твърдят и източници, запознати с въпроса. Общата цел за разходите ще бъде 5% от БВП, като 3,5% ще са за разходи за „твърда“ отбрана, а 1,5% - разходи за защита на критична инфраструктура, разузнавателни агенции, несвързани с отбраната, и дейности, свързани с космоса, сочи документът.

По-широкото определение за това какво ще се определя като разход за отбрана би улеснило страните в постигането на целта, като някои държави лобират за включване на разходи като борба с тероризма. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте тази седмица заяви, че очаква членовете на алаианса да одобрят новата цел от 5%.

Говорител на Организацията на Северноатлантическия договор не е отговорил веднага на запитването за коментар.

Очаква се разговорите да продължат в сряда в Комисията по политика и планиране на НАТО, сочи документът. Предложението подлежи на промяна и ще формира основата за дискусия между членовете на алианса, допълват източниците, пожелали да останат анонимни.

Разходите за инфраструктура, особено за целите на военната мобилност, вероятно ще бъдат включени, разкрива документът. Тези разходи ще трябва да допринесат за отбранителните планове на военния съюз.

Южните страни от НАТО настояват за включване на разходи, свързани с борбата с тероризма, посочват някои от източниците. Включването на стоки с двойна употреба, различни от инфраструктура, също ще трябва да бъде договорено, казват източниците, които подчертават, че ще трябва да се постигне споразумение преди срещата на върха.

Киев настоява помощта за Украйна да се отчита към тези разходи, посочва запознат с въпроса източник. Това би позволило на страната да компенсира факта, че НАТО в момента не обсъжда подновяването на миналогодишния ангажимент за Украйна от 40 млрд. евро.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп първи поиска от съюзниците да харчат 5% от БВП за отбрана, като отправи това искане по-рано тази година, след като заплаши да се оттегли от алианса или да защитава само съюзниците, които харчат достатъчно. Цифрата беше широко възприета като нереалистична, когато той я спомена за първи път, но европейските съюзници и Канада стигнаха до разбирането, че разходите им трябва драстично да се увеличат.

Само 23 от 32 съюзници са достигнали настоящата цел за разходи от 2%, според годишния доклад на НАТО, публикуван през април. Все пак се очаква всички те да я постигнат до лятото, съобщи по-рано Bloomberg.