Путин иска НАТО да спре да се разширява на изток в замяна на мир

За да бъде спряна войната в Украйна, руският президент Владимир Путин иска западните лидери да се ангажират писмено с прекратяване на разширяването на НАТО на изток и да премахнат част от санкциите срещу Москва. Това посочват трима руски източници пред Ройтерс, запознати с преговорите.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е заявявал, че иска да сложи край на най-смъртоносния европейски конфликт след Втората световна война и демонстрира нарастващо разочарование от Путин през последните дни. Във вторник дори предупреди, че руският лидер си „играе с огъня“, като отказва да участва в преговори за прекратяване на сраженията с Киев, докато силите му постигат успехи на бойното поле.

След като разговаря с Тръмп повече от два часа миналата седмица, Путин е заявил, че е съгласен да работи с Украйна по меморандум, който ще установи параметрите на мирно споразумение, включително времевата рамка за прекратяване на огъня. Русия казва, че в момента изготвя своята версия на меморандума и не може да прецени колко време ще отнеме това.

Киев и европейските правителства обвиниха Москва, че умишлено протака, докато войските ѝ напредват в Източна Украйна.

„Путин е готов да сключи мир, но не на всяка цена“, посочва високопоставен руски източник, запознат с възгледите на най-високо ниво в Кремъл, който е пожелал анонимност.

Тримата руски източници посочват, че Путин иска „писмено“ обещание от големите западни сили, че НАТО няма да се разширява на изток – което на практика означава да бъде напълно изключено влизането в алианса на страни като Украйна, Грузия, Молдова и други бивши съветски републики.

Русия също така иска неутралитет за Украйна, някои западни санкции срещу Москва да бъдат премахнати, разрешаване на въпроса със замразените руски държавни активи на Запад и защита на рускоезичното население в Украйна, казват още тримата източници.

Според единия от източниците, ако Путин осъзнае, че не е в състояние да постигне мирно споразумение при свои условия, той ще се опита да покаже на украинците и европейците чрез военни успехи, че „мирът утре ще бъде още по-болезнен“.

От Кремъл не са отговорили на искане за коментар във връзка с информацията на Ройтерс. Путин и руски официални лица многократно са посочвали, че всяка една мирна сделка трябва да адресира с „първопричините“ за конфликта – според Москва това е въпросът за разширяването на НАТО и западната подкрепа за Украйна.

В Киев многократно са посочвали, че Русия не трябва да получава право на вето върху стремежите ѝ да се присъедини към НАТО. Украинските власти настояват за силни гаранции за сигурност от Запада, за да може да бъде възпряна всяка една бъдеща руска атака.

От администрацията на президента Володимир Зеленски също не са отговорили на искане за коментар.

По-рано от НАТО също са настоявали, че няма да променят политиката си на „отворени врати“ само защото Москва го изисква. Говорител на 32-членния алианс също не е отговорил на въпросите на Ройтерс.

Москва започна офанзивата си в Украйна през 2022 г. след осем години сражения в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските войски.

В момента Русия контролира малко под една пета от украинските територии. Въпреки че руският напредък се ускори през последната година, войната струва скъпо както на Москва, така и на Киев по отношение на жертви и военни разходи.

Ройтерс съобщи през януари, че Путин става все по-загрижен за икономическите сътресения в руската военновременна икономика на фона на недостига на работна ръка и високите лихвени проценти, наложени за ограничаване на инфлацията. Цената на петрола, основата на руската икономика, също се понижава трайно през тази година.

Тръмп, който се гордее с приятелските си отношения с Путин и вярва, че руският лидер иска мир, предупреди, че Вашингтон може да наложи допълнителни санкции, ако Москва не се ангажира с намиране на споразумение. Тръмп написа в социалните мрежи в неделя, че Путин е „полудял“ след мащабната въздушна атака срещу Украйна от миналата седмица.

Според един от източниците, ако Путин види тактическа възможност на бойното поле, той ще навлезе по-навътре в Украйна. Кремъл също така вярва, че Русия може да се сражава години наред, независимо какви санкции и икономически ограничения са наложени от Запада, посочва още.

Втори източник допълва, че Путин вече е по-малко склонен да прави компромиси по отношение на територията и се придържа към публичната си позиция, че иска цели четири региона в Източна Украйна да бъдат дадени на Русия.

„Путин втвърди позицията си“, казва източникът по въпроса за територията.

Руският президент определя войната в Украйна като преломен момент в отношенията на Москва със Запада, който според него е унижил Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. чрез разширяване на НАТО и навлизане в това, което той смята за сфера на влияние на Москва.

На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. лидерите на НАТО се съгласиха Украйна и Грузия един ден да станат членки. През 2019 г. Украйна промени конституцията си, като се ангажира да върви по пътя към пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз.