Мартин Захариев: ЕС ще затегне правилата за достъп до личните данни за AI

Към момента европейското общо законодателство за защита на данните не съдържа изричен текст, който да урежда нормативно обработката на лична информация специално за целите на машинното обучение, но се водят разговори как да се регулира процесът. Това съобщи старши правният експерт във фондация „Право и интернет“ и преподавател в УниБИТ проф. Мартин Захариев в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той уточни, че в момента в GDPR липсва изричен текст, който засяга обработката на лични данни конкретно за целите на обучение на изкуствения интелект (AI).

„В момента се обсъжда предложението GDPR Digital Omnibus, с което се цели легитимният интерес да бъде изрично признат като правно основание за обучение на AI системи. За чувствителните данни (здравни, биометрични, политически) т.нар. AI Omnibus предвижда ново основание — използването им с цел корекция на дискриминационни отклонения (bias) и калибриране на системите“, посочи проф. Захариев.

Той отбеляза, че вземането на решения от алгоритми засяга пряко човешките права и достойнство. „За да се гарантира закрила, ключовият принцип остава „човек във веригата“ (human in the loop). GDPR и новият регламент гарантират правото на човешка намеса, възможността за оспорване на решението и правото потребителят да разбере логиката зад алгоритъма“, коментира Захариев.

По думите му, на работното място защитата е още по-строга поради подчинената роля на служителите – използването на системи за разпознаване на емоции на работното място е напълно забранено, а алгоритмите за наемане на работа, кариерно израстване и атестация се класифицират като високорискови.

Проф. Захариев обясни, че новата регулаторна пирамида класифицира технологиите от напълно забранени практики до системи с висок риск и такива, които изискват прозрачност. „Регламентът разделя икономическите субекти на две основни категории: доставчици (providers) и внедрители (deployers). Доставчиците са длъжни да проектират системите си така, че потребителите задължително да знаят, че общуват с AI (например чатботове). При генериране на синтетично съдържание — текст, аудио, снимки или видео — се изисква специално машиночетимо маркиране“, допълни правният експерт.

Той напомни, че бизнесите и работодателите, които внедряват системи за биометрична категоризация, носят сериозни отговорности пред служители и клиенти, и трябва да ги уведомяват, когато ги излагат на системи за биометрична категоризация. „За т.нар. deepfakes и синтетичен текст се изисква изрично обозначаване, освен ако съдържанието не преминава през редакционна отговорност и човешки преглед“, каза правният експерт. Той уточни, че изкуственият интелект не е субект на правото и дори да виждаме хуманоидни роботи, те нямат статут на хора и не могат да носят отговорност. Проф. Захариев подчерта, че отговорността се носи от хората — независимо дали е договорна, или административна.

Проф. Захариев напомни, че използването на AI в корпоративния сектор разкрива редица правни капани. По подобие на GDPR, Регламентът за изкуствения интелект предвижда многомилионни санкции и глоби, изчислявани като процент от световния оборот на компаниите“, каза още Захариев.

Кои са основните рискови зони за бизнеса при защита на личните данни в съответствие с GDPR при обработката на масиви от данни? Кой притежава авторското право? Какви са изискванията на вътрешните правила в университетите при използването на AI инструменти в научната дейност? Как се променя бизнес моделът на правните услуги?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.