Колко дълго може Русия да води война в Украйна?

Руският президент твърди, че войната се радва на огромна подкрепа. В социологически проучвания, проведени през септември, държавната социологическа компания Vtsiom твърди, че до 73 процента от руснаците подкрепят войната. „Левада“, единствената независима социологическа компания в Русия, съобщава за подобна подкрепа – 72%.

Анализатори твърдят обаче, че безпрецедентното потушаване на несъгласието от страна на Кремъл, което прогони стотици хиляди от страната, затруднява преценката за истинската степен на обществена подкрепа. Путин подписа закон, според който протестът срещу войната може да бъде наказан с до 15 години затвор за „дискредитиране на въоръжените сили“. Дори самото определяне на конфликта като „война“ може да вкара хора в затвора за дълго.

Цензурата на практика унищожи независимите руски медии и донякъде и антивоенния активизъм. Полицията използва цензурата срещу обикновените руснаци за случайни антивоенни коментари. Това означава, че подкрепата за войната, показана в анкетите, не разказва цялата история.

В проучване, проведено от социолога Филип Чапковски и политолога Макс Шауб в първите седмици на войната, когато „Левада“ установи, че 81% от руснаците я подкрепят, около 15 процента от респондентите променят отговорите си в зависимост от начина, по който е представен въпросът. Запитани дали подкрепят „действията на руските въоръжени сили в Украйна“, същата формулировка, използвана от „Левада“, 68% отговарят утвърдително. Когато обаче на респондентите се представят въпроси по различни теми и им се каже да назоват броя на твърденията, с които са съгласни, само 53 процента подкрепят войната.

Григорий Юдин, професор по политическа философия в Московското училище за социални и икономически науки, казва, че процентите на участие, които повечето анкетьори не публикуват, варират между 10 и 25 на сто от запитаните – достатъчно ниско число, което говори, че резултатите представят отговорите на онази част от обществото, която вярва на държавата. Анкета този месец от Chronicles, група от независими социолози, е получила отговори от 6% от запитаните.

Вместо да проследят преките чувства на руснаците към войната, някои учени започнаха да търсят по-широки тенденции, посочени в техните отговори. По-малко от половината респонденти на „Левада“ например са казали, че „определено подкрепят“ инвазията, като почти толкова много изразяват хладна подкрепа за нея, а съпротивата се увеличава.

Тези тенденции се засилиха след решението на Путин да мобилизира 300 000 души в руската армия едновременно с анексията през септември, което накара стотици хиляди да напуснат страната. „Левада“ установява например, че 47 на сто от анкетираните изпитват безпокойство и страх, а 13 на сто – гняв, срещу 23 на сто, които изпитват гордост.

Други отговори показват, че войната започва да засяга ежедневието на все повече руснаци. В серия от анкети на Chronicles повече от половината руснаци казват, че покачването на цените ги е принудило да ограничат разходите си за хранителни стоки. В края на март 3,5% от анкетираните са казали, че наскоро са били съкратени от работа. До февруари делът на съкратените нараства до 9%. Най-удивителното е, че броят на респондентите, които съобщават за тревожност или депресивни епизоди, е нараснал от 32 на 50 процента през същия период.

Кремъл също следи отблизо тези тенденции. В тайно социологическо проучване, проведено от контролирана от Кремъл социологическа агенция през ноември, 60 процента от руснаците казват, че Путин е постъпил правилно, като е започнал войната. Делът на тези хора намалява с 10 на сто в сравнение с пролетта, когато е проведено същото проучване.

Проучването, оповестено за първи път от независимите журналисти Фарида Рустамова и Максим Товкайло, подсказва за нарастваща пропаст между поколенията: само 40 процента от руснаците на възраст между 18 и 45 години смятат, че Русия е права да започне войната срещу 76 процента от анкетираните над 45 години.

Разликата се обяснява в начина, по който руснаците консумират новини. По-младите предпочитат интернет, където все още има достъп до някакво несъгласно съдържание въпреки нарастващата цензура, докато по-възрастните хора в преобладаващата си част предпочитат държавната телевизия, която осигурява непрекъсната пропаганда и тиражира подкрепа за линията на Кремъл.

Тези тенденции изглежда улавят големи промени в общественото поведение, което означава, че проучванията все още си заслужават провеждането, пише директорът на „Левада“ Денис Волков в есе. „Проучванията не се провеждат с детектор на лъжата – те определят само това, което хората са готови да споделят с интервюиращия. Това е информация за това как хората са подготвени да се държат публично“, пише Волков.

„Основната цел на натиска [за подкрепа на войната] е да се промени поведението на хората, така че да не искат да критикуват правителството или да протестират. Едва ли може да се спори за успеха на тази политика, защото резултатите са красноречиви“, допълва той.