Столтенберг изключва възможността Украйна да се откаже от територии в замяна на мир

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отхвърли в петък засилващите се в САЩ призиви Украйна да бъде принудена да се откаже от територии или бъдещо членство в НАТО в замяна на това руският лидер Владимир Путин да прекрати войната.

„Не можем да имаме Минск 3“, коментира генералният секретар на НАТО на пресконференция, като подчертава по-ранните и провалени мирни споразумения между Москва и Киев. „Няма признаци, че Путин е... готов да преговаря за мир“, допълва той, цитиран от Politico.

Двете споразумения от Минск — подписани през 2014 г. и 2015 г. със силното участие на Германия и Франция, имаха за цел да спрат първото нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г. Тогава Москва незаконно анексира Крим и след това предизвика конфликти в Източна Украйна чрез смесица от руски агитатори и войски плюс недоволни местни жители.

Споразуменията наложиха прекратяване на огъня и позволиха самоуправление в части от Източна Украйна. Те обаче се възприемат от Киев като запечатване на руското влияние върху конституционния ред на Украйна.

Тези споразумения никога не бяха приложени на пълно.

Русия отмени сделката през 2022 г., когато започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.

Твърди се, че съюзниците и съветниците на Доналд Тръмп, предполагаемият кандидат за президент на Републиканската партия, подготвят план да накарат Киев да се откаже от усилията си да завладее контролираните от Русия територии и да анулира бъдещото си членство в НАТО в замяна на мирно споразумение с Русия.

Директорът по комуникациите на кампанията на Тръмп Стивън Чеун коментира във вторник, че „основен приоритет през втория мандат ще бъдат бързите преговори за прекратяване на войната между Русия и Украйна“.

Путин каза във вторник, че взема предложението на Тръмп „на сериозно“.

Миналия месец руският президент изложи своите условия за прекратяване на войната: Киев да признае руския суверенитет над четири украински региона, които Москва незаконно е анексирала; да се защитят правата на рускоговорящите в Украйна; Украйна да бъде „денацифицирана“ – което означава ново правителство – и да ограничи размера на своята армия и тежките си оръжия.

Това би означавало Украйна да се предаде, което Киев отхвърля.

„Няма да има компромис относно независимостта или териториалната цялост“, коментира Андрий Йермак, ръководител на кабинета на украинския президент.

„Виждаме модел на руско агресивно поведение срещу Украйна. Войната не започна през 2022 г., тя започна през 2014 г., когато те първо незаконно анексираха Крим, а след това няколко месеца по-късно навлязоха в Източен Донбас, договориха се за прекратяване на огъня — Минск 1, нарушиха това, тръгнаха още на запад, договориха Минск 2, изчакаха седем години и след това започнаха пълномащабна война и завзеха още повече земя“, коментира Йенс Столтенберг на пресконференцията си.

„Това, от което се нуждаем сега, всъщност е Русия да спре своята агресия, а когато сраженията приключат, имаме нужда от сигурност, трябва да дадем възможност на украинците да я възпират, но също така се нуждаем от някакъв вид гаранции за сигурността на Украйна“, посочва той.

В интервю за германската информационна агенция DPA Столтенберг, който трябва да се оттегли през октомври, казва, че се надява Украйна да се присъедини към Алианса през следващото десетилетие.

Членството на Украйна в НАТО ще бъде сред основните въпроси, които ще се обсъждат на срещата на върха на Алианса през следващата седмица във Вашингтон. Не се очаква НАТО да излезе с „необратимо“ предложение за членство на Киев, както властите там настояват, а с „мост“ за неопределено бъдещо членство.