Нахлуване в Ливан няма да донесе победата, на която Израел се надява

Какво следва?

Въпросът е какво ще стане след това и това ще определи дали Израел в крайна сметка ще спечели трайната сигурност, която може да се смята за победа.

Изкушението на Тел Авив да нахлуе в Южен Ливан вероятно расте бързо. Разгромът създава момент на уязвимост за атака. След време изгубените командири на „Хизбула“ ще израснат отново досущ като многоглавата Хидра от гръцката митология. Самият Насралла замени убит лидер на „Хизбула“.

Засилва се и натискът за отговор от Техеран. Само преди няколко месеца изглеждаше, че неговата съпротивителна ос печели. „Хамас“ беше яростно атакувана, но оцеля. Израел затъна в кървава война, чието въздействие върху цивилните в ивицата Газа настрои голяма част от света срещу страната. Всяко по-нататъшно нормализиране на отношенията на Израел с арабския свят стана политически невъзможно. Принципът на Иран за „единство на арените“ – свободен аналог на клаузата за взаимна отбрана по член 5 на НАТО, за първи път влезе в действие, с подкрепа за „Хамас“ от „Хизбула“, хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак.

Сега върховният лидер на Иран Али Хаменей ще трябва да реши дали да засили подкрепата си за „Хизбула“. За разлика от настоящата въздушна война – Израел има едни от най-усъвършенстваните военновъздушни сили и системи за противоракетна отбрана в света, а "Хизбула" няма нито една – шиитските милиции могат поне да се надяват да отвърнат на удара по земята.

Все пак рискът от пълната загуба на „Хизбула“ може да принуди Хаменей да накара своя съюзник да приеме прекратяване на огъня, да изостави „Хамас“ и да се оттегли от израелската граница. Това би бил унизителен удар, но може да запази „Хизбула“ и да избегне директна война с Израел и САЩ.

Истини и сюрреализъм

В речта си пред Общото събрание на ООН Нетаняху каза много истини, но имаше и доза сюрреализъм, защото изглежда, че той съществува в паралелен свят. В този свят Израел въплъщава Доброто, а неговите врагове – Злото. В сложните реалности на Близкия изток не съществува такава морална яснота.

Премиерът на Израел например подкрепя израелската демокрация, но същевременно направи всичко възможно да разбие основните демократични институции на страната. Той говори за „благословията“, която Израел представлява за региона, тъй като предпочита мира пред войната, дори когато отказва прекратяване на огъня, което неговите генерали искаха в Газа. Той се обяви за защитник на заложниците, взети от „Хамас“ на 7 октомври, въпреки че семействата им организираха огромни протести срещу него. Той говори за перспективите пред регионалния просперитет при „по-близо, отколкото си мислите“ споразумение за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия, но саудитската делегация беше напуснала залата, за да не го слуша как говори.

Преди всичко, той не предложи на палестинците надежди или повод за помирение с държавата Израел.

Нетаняху е прав, че има възможност да се изгради много по-стабилен и проспериращ Близък изток чрез помирение между Израел и Саудитска Арабия, но сега той е сред основните пречки това да се случи, според агенцията. Всяка подобна сделка в този момент би била невъзможна за един саудитски лидер без прекратяване на огъня в Газа и рамка за някакъв вид палестинско бъдеще.