Европейските проекти за нови ракети и военни кораби бавно набират подкрепа

Европейските ангажименти за сътрудничество в областта на противоракетната отбрана, боен кораб от следващо поколение и други сфери получиха предпазливо одобрение от лидерите в индустрията.

Новината излезе във вторник, след като основната лобистка група на индустрията обяви забележително увеличение на оборота от 17% на годишна база, пише Euronews.

Зараждащият се отбранителен сектор на Европейския съюз (ЕС) обаче, малък в сравнение с този на САЩ, все пак казва, че се нуждае от повече дългосрочна сигурност, за да се изправи пред заплахата на войната в Украйна и последствията от второто президентство на Доналд Тръмп.

Макар че военните разходи обикновено се правят на национално ниво, някои страни от ЕС искат да обединят ресурсите си – чрез серия решения от вторник на редовна среща на Съвета на ЕС.

„Наистина подкрепям инициативите, които са трансевропейски“, каза Микаел Йохансон, главният изпълнителен директор на Saab, един от водещите производители на военни продукти в ЕС, пред репортери след новината. Той добави, че правилата за консорциумите относно допустимостта и достъпа до средства все още трябва да бъдат изяснени.

„Областите са правилните: способности на дроновете, малки технологии, интегрирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана са абсолютно примерни области, които ни липсват в европейска перспектива“, добави Йохансон.

При положение че войната вече е на границите на ЕС, „ако не можем да се справим сега, чрез сътрудничество, а също и от национална гледна точка, тогава не знам какво трябва да направим“, каза той.

Противоракетна отбрана

Противовъздушната отбрана се очертава като един от водещите кандидати за европейско сътрудничество, получавайки подкрепата на председателя на Европейската комисия (ЕК) и бивш германски министър на отбраната Урсула фон дер Лайен.

Надеждата е, че Европа ще бъде защитена от руска атака по подобие на израелската технология „Железен купол“.

Германското предложение за инициативата „Европейски небесен щит“ обаче беше критикувано заради зависимостта му от американски и израелски доставчици, включително Raytheon, производител на ракетите Patriot.

Освен това въздушният щит има огромна цена, потенциално стотици милиарди евро, а предложенията за финансирането му чрез общ дълг се сблъскват с отделни политически проблеми.

Проблемът се изостря, като се има предвид перспективата администрацията на Тръмп да се оттегли от НАТО или да започне търговска война, като наложи 10% мита върху европейския внос.

В доклад, публикуван също във вторник, ASD – лобистка група, която представлява 4000 европейски компании в областта на космическите технологии, сигурността и отбраната в Европейския съюз, Обединеното кралство и Турция – заяви, че оборотът на нейните членове в областта на отбраната е нараснал със 17% до 159 млрд. евро, като подобен ръст е отбелязан и във въздушния, морския и сухопътния сектор.

Оборотът се повишава в момент, когато европейските правителства се стремят да помогнат на разкъсваната от война Украйна и да укрепят отбраната си след десетилетия на относителна сигурност.

Местните доставчици обаче често не могат да се справят с търсенето, което кара европейските правителства да търсят оръжия и други технологии от чужбина, най-вече от САЩ.

„Що се отнася до растежа, смятам, че вероятно работим толкова бързо, колкото можем“, като по-нататъшното разширяване изисква дългосрочна сигурност – например като се позволи на Европейската инвестиционна банка да инвестира във военни технологии, каза Йохансон.

За Гийом Фори, главен изпълнителен директор на Airbus и президент на ASD, темповете на растеж в отбранителния сектор са изненадващо високи. Той обаче предупреди, че политиката все още е твърде фокусирана върху непосредствените заплахи.

„Когато се вникне в причините за това число [17%], то се дължи главно на краткосрочното попълване на запасите, боеприпасите, ракетите и това, което е необходимо за подпомагане на европейските страни, подкрепящи Украйна“, заяви Фори пред репортери.

Той се съгласи, че новите проекти за сътрудничество са правилен фокус – но добави, че трябва да се направи „много повече“.

„Трябва да отклоним погледа си от много краткосрочната перспектива, което означава да се изправим пред настоящата ситуация, за да погледнем в по-дългосрочен план... да станем по-устойчиви като европейци и следователно по-суверенни“, добави Фори.