Европа има дилема за 3 трлн. долара в областта на отбраната

„Да бъде или да не бъде“. Така френският премиер Франсоа Бейру обобщава дилемата на Европа, докато американският президент Доналд Тръмп заплашва да се откаже от съществуващи споразумения в областта на сигурноста със Стария континент, в която страната му имаше ръководна роля близо един век, а руският държавен глава Владимир Путин продължава настъплението си в преговорите за примирие в Украйна, в които европейците нямат място. В същото време кибератаките и заплахите срещу изключително важна инфраструктура нарастват от Италия до Исландия, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Този избор може да се преформулира като засилете военните разходи или вижте как съюзът губи своето значение.

Разходите за отбрана като процент от БВП показват дисбаланс в Европа. Карта: Bloomberg LP

Подобно на Хамлет Европа предпочита трагично бездействие и поетичен монолог пред действията в собствения си интерес в областта на сигурността. Докато се множат срещите в търсене на отговор на собственото рестартиране от Тръмп на отношенията с Русия, няма смисъл да се придържаме към илюзията, че динамиката защитник-протекторат е устойчива, въпреки че е рентабилна. Тя доведе до очакване за „вечен мир“ в големи части от застаряващия континент, където социалните разходи са на първо място. Тя създаде и морална опасност, тъй като Полша харчи над 3% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, а Ирландия – само 0,2%.

Прекомерното разчитане на САЩ позволи също така на Вашингтон да използва ролята си на държавата в света, която харчи най-много за отбрана, като тояга. Това достигна критична точка при управлението на Тръмп, който кара европейските страни да удвоят ангажиментите си към НАТО, докато той подкопава собствените ангажименти на Америка. Ролята, която играят Илон Мъск и вицепрезидентът Джей Ди Ванс, тласка положението към нова крайност, като те обвиняват европейските правителства, че действат като врага отвътре. Тази повратна точка за бъдещето на европейската сигурност е радикална, колкото падането на Берлинската стена през 1989 г., счита Марк Пиерини, старши съдружник в института Carnegie Europe.

Вместо да се тревожи дали Тръмп играе стратегически покер, или просто блъфира, водещата „карта Тръмп“ на Европа в момента би трябвало да бъдат повече разходи за отбрана. Това е най-добрият начин едновременно да поеме по-голяма част от американското бреме, да възпре по-ефективно заплахите на Русия и да смаже колелата на икономическия растеж. Целта от 4% от БВП за отбрана изглежда идеална, ако се приеме, че 3% е твърде малко, а 5% е твърде много. Това ще изисква допълнителни разходи за 2,7 трлн. долара през идните десет години за петте най-големи европейски страни членки на НАТО, включително за „ястребите“ по отношение на дълга в Германия, сочат изчисления на Bloomberg Economics.

Трудно ли е това? Разбира се. Но невъзможно? Не. Това означава около 270 млрд. долара годишно. Бремето може да бъде разделено сред съвместни европейски усилия, да кажем половината от сумата или около 1% от БВП на ЕС, и националните бюджети. „Колективната застраховка е по-евтина от самозастраховката“, казва Гунтрам Волф, старши сътрудник в института Bruegel, посочвайки по-ниските разходи за споделен дълг и съвместното осигуряване на боеприпаси и дронове, както и положителните икономически ефекти. Виждаме, че някои страни вече увеличават разходите си за отбрана като родината на Хамлет Дания, където 3,2% от брутния вътрешен продукт вече са постижими тази година. И дори без призива на Марио Драги за европейски облигации Брюксел има други инструменти.

Как да се похарчат средствата? Поемане на повече от американското бреме означава да се инвестира колективно в активи, които липсват в Европа, посочва институтът EUISS: оперативно разузнаване, противовъздушна отбрана, въздушни превози и презареждане. Масовото производство на боеприпаси и дронове би спомогнало за конкуриране на усилията на Русия, като в същото време ще подкрепи навлизането на нови играчи в областта на отбраната като стартъпа за изкуствен интелект Helsing. Повече съвместни поръчки и стандарти за оборудване като танкове биха помогнали за намаляване на фрагментацията на пазарите за отбрана отвъд националните граници, както и консолидацията, за която призовават Airbus и Rheinmetall.

Както винаги, истинското предизвикателство не е финансово, а политическо. Това са въпроси, които стигат до сърцевината на националния интерес и т. нар. европейски „начин на живот“, който поставя маслото пред оръжията. Технократското планиране няма да премахне напълно трудните избори. Бейру несъмнено разбира връзката между ограниченията в областта на отбраната и дефицита в пенсионната система на Франция, който се очаква да достигне 15 млрд. евро годишно през 2035 г.

Сега е време да вземем копривата и да обясним на избирателите, че е по-добре да се действа по-скоро, когато разходите са управляеми, отколкото по-късно, когато може да не са. Може би ще се наложи Старият континент да измисли отново нова политическа структура, за да поправи явните дупки в стратегическото прогнозиране и действията. Всичко, за да не се превърне Европа в глобална последна мисъл или в обект на безкрайни подигравки.