Българската металургия може да е ключ към независимост на родната отбрана

Черната металургия в България може да се насочи към отбранителната индустрия, за да реализира продуктите си. Целта е да намерим възможност да продаваме продукцията си и да осигурим на отбраната автономия и независимост от външни пазари – нещо много важно в условия на търговската война между САЩ и Китай, в която Европа неизбежно е въвлечена. Това каза д-р инж. Никола Рангелов, председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че от сектора са готови да разработят нужните сплави, за да направят българската отбранителна индустрия независима от трети страни. Причината за този завой се дължи на дъмпинга на стомана от страни извън ЕС, което води пряко до големи спадове в сектора.

„В черната металургия наблюдаваме спад от 10-15%, дори 30% през последните години, което е страшно. Губят се работни места и пазарни позиции…Имаме стратегии и планове за стоманата и металите, но за съжаление всичко остава на хартия“, каза събеседникът.

Рангелов заяви, че вносът от трети страни се извършва по нелоялни практики – стоманени изделия се декларират с други митнически тарифни номера и заобикалят квотите. От всичко това страдат българските заводи. Гостът настоява за пълното премахване на квотите и по-силна регулация върху пазара.

„Въобще не трябва да има квоти и в плановете на ЕС се обсъжда да няма такива. Нужно е да се намери друг механизъм, който да защитава европейското производство, а не да се либерализира напълно пазара“, коментира той.

В същото време на европейско ниво се наблюдава вълна от канадски алуминий, първоначално насочен за САЩ. „Виждаме косвени ефекти от митата на Тръмп – след като канадските производители са загубили достъп до американския пазар, значителни количества алуминий се насочват към Европа, което заплашва индустрията на континента“, посочи гостът.

За България обаче това не е непременно негатив, отбеляза той. „Ние не произвеждаме първичен алуминий, а основният ни завод купува алуминиеви блокове за изделия. Ако цените на суровината паднат, това може да даде ценово предимство за българските производители.“, обясни Рангелов.

Той не вижда сериозни сътресения на пазара поради все още сравнително ниските количества.

„Не е толкова страшно. Количествата, за които говорим в случая с Канада – около 200-250 хил. метрични тона (бел. ред. при общо произведени 2,7 млн. метрични тона през 2023 в ЕС) – не са достатъчно големи, за да окажат сериозно влияние на цената, но за съжаление, това, което сега наблюдаваме при алуминия, утре може да се окаже и за медта. Тогава вече ще имаме проблем.“

Как могат да се възползват българските предприятия от Акта на ЕС за суровините от критично значение и може ли Европа да постигне суровинна независимост от Китай? Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.