Как войната на Русия в Украйна промени Европа

НАТО се префокусира върху основополагащата си задача за колективна отбрана, добавя Гранд, дори когато САЩ поставят под съмнение ангажиментите си по член 5 и ясно заявяват, че Европа е отговорна за собствената си сигурност.

„Ако вярваме, че Европа и НАТО биха могли да бъдат тествани от Русия след прекратяване на огъня в Украйна, посланието от Вашингтон към европейците е: „Вие сте първите респонденти“, казва Гранд.

В началото на 2025 г. САЩ задържаха оръжия и разузнавателна информация след скандалния сблъсък в Овалния кабинет с украинския президент Володимир Зеленски. По-късно Вашингтон отстъпи, въпреки че Европа сега плаща за американско оборудване, доставяно на Киев.

Последващата решителност на Тръмп да наложи мирно споразумение и да реабилитира Русия, както е кодифицирано в поразителната Стратегия за национална сигурност на неговата администрация, изглежда на мнозина в Европа като постоянно нарушение на трансатлантическата връзка.

„Това, което някога наричахме нормативен Запад, вече не съществува в тази форма“, посочва германският канцлер Фридрих Мерц. Това негово изявление е значимо за всички, израснали под чадъра на сигурността на САЩ, който формираше бастиона срещу съветския блок. То говори за дълбочината на разрива и посочва парадоксалната роля на Германия като може би най-добрата надежда за суверенното бъдеще на Европа.

Макар че е икономика номер 3 в света, експортно ориентираният икономически модел на Германия, силно доминиран от автомобилната индустрия, се оказа неконкурентоспособен, прекалено зависим от Китай и уязвим в епоха на отстъпващ многостранен ред. Мерц и неговата коалиция са силни в подкрепата си за Украйна, но слаби във вътрешнополитически план: непопулярни и изостават от крайнодясната националистическа – и приятелски настроена към Кремъл партия „Алтернатива за Германия“.

Решимостта на Берлин да се превъоръжи е реална. Почти не минава ден без нова военна поръчка, обявена от правителството или неговите индустриални партньори. Прездекември законодателите одобриха рекорден брой договори за оръжие на стойност 50 млрд. евро. Отляво надясно: германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, президентът на Украйна Володимир Зеленски, премиерът на Великобритания Киър Стармър и премиерът на Полша Доналд Туск пристигат за пресконференция на т.нар. Коалиция на желаещите в Киев. Снимка: Bloomberg

Доброволната военна служба се възстановява, а перспективите са за наборна военна служба, ако редиците в армията не се попълнят от достатъчно млади хора.

Цената на акциите на Rheinmetall AG скочи с над 1600% през последните четири години.

Тъй като Берлин вече е вторият по големина източник на средства за НАТО след САЩ, AfD е привлекателна за онези избиратели в бившата Източна Германия, които са по-добре разположени към Москва, отколкото към Вашингтон. В някогашната Западна Германия германската милитаризация се сблъсква с остатъчни пацифистки настроения, които достигнаха своя връх по време на протестите срещу разполагането на американски ракети през 80-те години на миналия век.

Като се има предвид военната история на зверствата на Германия, предположението на Мерц, че Бундесверът може да помогне за осигуряването на демилитаризирана зона в Украйна, е шокиращо за мнозина.

Министърът на външните работи Йохан Вадефул се връща още по-назад и припомня опита на Германия след Първата световна война, за да обясни противопоставянето на Берлин на лошо мирно споразумение за Украйна. През 1918 г. Германия е принудена да отстъпи територия и да плати репарации съгласно наказателните условия на Версайския договор. Това допринася за възхода на националсоциалистите под ръководството на Адолф Хитлер.

Вадефул прави паралел със срещата му през декември с китайския външен министър Уан И, който е попитан защо Украйна не може просто да предаде Донецк на Русия.

Убежденията за вечен мир в Европа с партньор като Русия са разобличени като сериозни илюзии, според бившия посланик на Германия в САЩ Волфганг Ишингер. Европа е на път да се превърне в „значим и съществен военен играч“, според него. Това не е просто контраст с времето преди руската инвазия в Украйна, а огромна промяна спрямо ситуацията през последните 30 години, заключава той.